— Мишка! — изпищях.
Мама трепереше от гняв.
— Ти загуби твърде млада Ди, твоята сродна душа, и аз наистина много съжалявам, Иан Но напук на всички шансове аз намерих моята сродна душа, след като се бях отказала да я търся, и трябва да бъда с него. А сега я остави!
Татко ме притисна още по-силно до себе си. Трепереше.
— Защо аз да остана без нищо, Франи? Няма да го понеса.
Мама понечи да ме вземе, но той протегна ръка към нея и книгите ми паднаха от лавицата и я засипаха.
Килимът под краката му започна да пуши. Разридах се.
— Престани, Франи! Ще запалиш къщата!
— Няма да ми я вземеш! — Гневът на мама се засилваше и леглото ми избухна в пламъци. — Няма да оставя детето си. — Тя протегна ръка и ме дръпна.
Горящото легло се завъртя във въздуха, стовари се върху нея и я блъсна към стената.
— Мамо! — изпищях със затворени очи.
Повече не ги видях.
ДруГобраз. Лелята с кървавочервените устни ме беше взела от болницата. Аз бях единствената оцеляла от пожара. Невидими сили ме бяха изнесли от къщата. Бяха ме намерили свита на кълбо във влажната от росата трева. Сега живеехме в апартамент. Все още ми беше студено и роклята ми беше изцапана. Бях дребничка. Главата ми не стигаше дори до дръжката на вратата. В дневната гърмеше силна музика. Бяха ми казали да не преча и затова се криех в коридора.
— Не ме гледай така! — Отново беше мъжът зад волана. Този път беше с приятел. Той ритна с крак, когато аз не се придвижих достатъчно бързо. Изтърчах назад и се притиснах до стената, опитвайки се да се престоря, че не съм там. Гледах, докато той даде нещо на другия мъж и получи пари в замяна.
— Той те измами — прошепнах.
Вторият мъж спря и приклекна до мен. Дъхът му беше отвратителен и вонеше на пържен лук.
— Какво каза, пиленце? — Изглежда му се виждах забавна.
— Той излъга. Доволен е, че те измами — Люлеех се напред и назад. Знаех, че ще ме накажат, но поне другият човек беше тук.
— Хей. — Той се усмихна неискрено. — Нима слушаш какво дрънка хлапето на приятелката ми? Тя пък какво знае?
Мъжът с лошия дъх извади пакета от джоба си и го стисна между палеца и показалеца си. Вече не се усмихваше.
— Чист ли е?
— Сто процента. Гарантирам.
— Лъже — рекох. Цветът му беше противно жълт.
Лученият дъх му подаде пакета.
— Благодаря, пиленце. Искам да ми върнеш парите. Гаранцията ти не струва петдесет кинта.
Мъжът му върна парите, като се кълнеше, че е невинен.
И след това дойде болката.
По-късно го чух да казва на лекаря, че съм паднала по стълбите и съм счупила ръката си. Била съм тромава. Лъжа. Много ми беше ядосан
И после отново бяхме в колата. В друГден. Пътувахме, преди някой да се заинтересува от нас. Лелята с кървавочервените устни беше нервна. Оплакваше се и каза, че Той ще я зареже заради мен. И тя не ме харесваше. Твърдеше, че разбирам твърде много. Като вещица. Като тъпата й покойна доведена сестра.
— Може да я предадем на социалните служби в Бристол. Ще кажем, че не можем да се справяме с нея. — Леля ме погледна гневно.
— Първо правило — не позволявай на властите да разберат, че съществуваме. Няма да се връщаме в Бристол. Вече се преместихме. — Той попречи на друга кола да го изпревари на магистралата.
— Откога, Фил?
Откакто полицията обискира „Ръцете на играча на крикет“.
Втренчих се през стъклото в синя реклама. Видях, че най-отгоре има малък символ на самолет. Пътят водеше нанякъде, там, където имаше самолети. Прииска ми се да полетя. Запях „Заминаваме с реактивен самолет“.
— Писна ми! — Фил включи мигач, отклони се от магистралата и зави към бензиностанция. — Оставяме тук изрода.
— Какво? — Жената го погледна озадачено.
От мъжа се излъчваше тинесто зелена злоба. Цветът му беше тъмнолилав със зелени оттенъци. Догади ми се само като ги гледах. Погледнах изцапаните си къси панталонки
— Шегуваш се, нали?
— Грешиш. Оставям я тук. Или остани с нея, или ела с мен. Т и решаваш.
— По дяволите, Фил, не мога да я зарежа ей така!
Той спря в дъното на паркинга и нервно погледна в страничните огледала.
— Защо не? Тя пречи на бизнеса ми, когато е край мен. Някой филантроп ще я намери. И тя ще бъде негов проблем, Джоу, а не наш. Детето е грешка на Франи Тя трябваше да се отърве от нея. Момичето няма нищо общо с теб — с нас. — Той се наведе и я целуна. Цветът му беше ужасяващо жълт, който показваше голяма тлъста лъжа.
Жената прехапа устни.