— Нима очакваше да не свириш соло? Защо се учиш да свириш на някой инструмент, ако не искаш да те чуят? — попита учителят.
Мисля, че той нямаше да разбере какво удоволствие ми доставя да свиря за себе си, затова си замълчах.
— Не съм сигурна дали съм готова.
— Глупости. Най-добрата реакция на тежък удар, какъвто ти си преживяла, е да отвърнеш на удара.
Споделях тази философия.
— Добре, ще погледна нотите.
Господин Кинийли се отправи към цигуларите, подхвърляйки през рамо:
— По-добре направи повече, отколкото само да ги погледнеш. Името ти вече е в програмата. Казах на Нелсън да те впише веднага щом чух, че си дошла на училище сутринта.
* * *
Виктор се беше облегнал на колата си след часовете и ни чакаше да излезем от сградата. Той имаше лоша, но не и съвсем неочаквана новина за мен.
— Мария Тоскана, по-известна като Мария Тоскана Кели — Виктор ми показа снимка на дъщерята на Даниъл Кели на лаптопа си, докато седяхме на задната седалка на неговата „Тойота Приус“. — Омъжила се за италиански граф, но го зарязала преди две години и се включила в империята на татко. Бих казал, че съпругът е извадил късмета да се измъкне.
Оказваше се, че инстинктът ми е верен.
— Те се опитват да се доберат до мен чрез родителите ми
— И чрез теб — до нас. Сметката на Кели с Бенедикт нарасна, след като застреляхме двама от техните хора в склада. Това може да е уликата, която търсим.
Ръката на Зед се уви около раменете ми Той изопна гръб, разтревожен от опасната ситуация, която назряваше.
— Не можеш да използваш Скай и родителите й, Виктор.
Виктор затвори капака на лаптопа си.
— В момента удряме главите си в тухлена стена и не на последно място заради местонахождението на двамата бегълци. Цялото семейство трябва да е зад решетките, а ние не опазихме дори затворниците. Това е отчайващо, меко казано.
— Какво мислиш, че мога да направя? — попитах.
— Може да ти сложим микрофон, когато се срещнете с Мария Тоскана Кели.
— Но Скай ще попадне в капан! — възрази Зед. — Не, тя няма да го направи, Виктор.
— След като знаем за срещата, ще обърнем нещата срещу Кели и ще ги уличим. Тези хора няма да спрат да ни преследват, докато не ги заловим. Мисля и за Скай освен за нас. Тя е една от нас.
Играех си с ремъците на училищната си чанта. Можех да помогна на семейство Бенедикт, ако се съгласях. Ако не се предприемеше нещо, те никога нямаше да дишат свободно. Това беше най-малкото, което можех да сторя, тъй като изпитвах все по — силна паника от мисълта за савантите и стигах до извода, че най-доброто и безопасно нещо за мен беше да избягам. Трябваше да кажа на Зед, че нямам намерение да бъда нещо друго освен негово временно гадже. Много скоро щеше да се наложи да се върна в Англия и да напусна света на савантите.
— Не го слушай, Скай — тихо каза Зед.
— Но аз мога да помогна.
Той изглеждаше изпълнен с решителност.
— Предпочитам да знам, че си добре и в безопасност дори това да означава, че опасността за семейството ми не е преминала.
— Какъв смисъл има? Всички ще бъдем в нещо като затвор с надзирател Даниъл Кели
— О, Боже, Скай, не ми причинявай това. — Зед допря чело до моето. Безпокойството му стигаше до мен на черни вълни, изпъстрени със сребристи мълнии.
Той ме закриляше и беше време да ми позволи да му върна услугата. Аз не бях крехката госпожичка в беда за каквато, изглежда, ме мислеше. Ако не можех да бъда смелата партньорка, от която Зед се нуждаеше, тогава най-малкото исках да се уверя, че онези хора няма да наранят него и семейството му.
— Ще го направя за всички нас — и защото така е правилно да постъпя. Не искам да тежи на съвестта ми, че не съм сторила нищо, когато съм имала възможност да променя нещата. На кого още ще открадне мозъка Даниъл Кели, ако не помогна да го спрат?
— Виктор! — замоли се Зед. — Не можеш да позволиш да й се случи нещо лошо.
Виктор кимна сериозно.
— Обещавам. Скай е една от нас, нали? Няма да позволя на онези гадняри да я докоснат. И тя няма да отиде без защита.
Зед все още не беше убеден. В някои отношения той беше като родителите ми и мислеше, че аз съм твърде крехка, за да се изправя пред заплахите на света. Исках да му докажа, че греши. Можех да се справя със ситуацията.
— Каква защита? — попитах.
Зед не се отказваше.
— Млъкни, Скай. Няма да го направиш. Виждал съм на какво са способни онези хора. Няма да позволя да се забъркваш в тази история.
Сръгах го в ребрата.
— Нямаш право да ми заповядваш да мълча, Зед Бенедикт. Държиш се така, сякаш трябва да бъда пазена в памук. И аз съм виждала лоши неща. Знаеш го.