Не и по този начин. Не искам това да ти въздейства.
— Значи ти можеш да пълниш главата си с ужаси, а аз не мога?
— Да.
— Това е глупаво — и женомразко.
— Зед, нуждаем се от Скай — настоя брат му.
— Не се меси, Виктор — троснато казах аз.
— Слушам.
Втренчих се гневно в тях.
— От известно време смятам да ви го кажа. Ти се нуждаеш от помощ, Зед, за да се справиш с нещата, които семейството ти тъпче в главата ти. Знам, че това те ядосва и изнервя, и си го изкарваш на други хора, например учителите, защото не можеш да стигнеш до хората, извършили злиниге…
— Един момент, Скай — опита се да ме прекъсне Зед.
— Не, ти почакай един момент. Не съм свършила. Случайно знам много повече от другите какво правят със съзнанието неприятните преживявания. Трябва ти време да се съвземеш, и без да е надвиснала над теб заплаха на Кели И за да ти дам това време, ще отида в Лас Вегас, за да. сритам задника на Даниъл Кели
— Добре го каза, Скай. — Виктор изръкопляска, докато Зед ме гледаше гневно.
— А сега, да се връщаме към работата — казах оживено. — Каква защита имаш предвид, Виктор?
— Не сме приключили — изръмжа Зед.
— Приключихме. Какво казваше, Виктор?
Виктор се ухили на брат си.
— Дамата е взела решение, Зед. На твое място бих се отказал. Скай, ще поработя с теб върху щитовете ти. Последния път бяха много слаби. Стени на спалня, нали?
Кимнах.
— Този път ще бъдат дебели като стените на У индзорския замък. Усмихнах се.
— Добре.
— И имам няколко идеи какво да направиш с онзи боклук Шон, ако започне да души около чувствата ти.
— Още по-добре.
Виктор потупа ръката ми
— Харесваш ми, Скай. Ти си борец.
— Нали? Чу ли, Зед? Повече никакви сравнения с Бамби Аз съм ротвайлер — с избухлив нрав.
— Много дребен ротвайлер — отвърна Зед, все още неубеден
* * *
Докато наближаваше уикендът, най-големият проблем беше колко трябва да знаят родителите ми за плана ни. Като майка, Карла беше на мнение да им разкажем всичко. Аз бях против, защото знаех, че те незабавно ще ми забранят да отида на срещата и ще я откажат, предупреждавайки семейство Кели, че сме ги взели на прицел. Виктор се съгласи с мен. Накрая решихме да поговорим със Сали и Саймън за вероятността похитителите все още да са в Лас Вегас, без да споменаваме за Мария Тоскана Кели.
В петък вечерта преди пътуването аз лежах свита до Зед на дивана в дома на семейство Бенедикт, докато той гледаше бейзбол. Беше ме прегърнал с едната си ръка, а с другата ядеше пуканки. Останалите от семейството се бяха изпарили, защото знаеха, че Зед иска да бъде насаме с мен, преди сутринта да ме изпрати за Лас Вегас. Аз не се интересувах толкова много от загадките на бейзбола и предпочитах да го гледам. Очите ми се плъзнаха по извивката на врата му, линията на челюстта и наклона на носа му. Как е възможно някой да бъде толкова безбожно… Единствената дума, която ми идваше на ум, беше „секси“. Не ми се струваше справедливо към нас, останалите посредствени простосмъртни. Помислих си, че той е твърде погълнат в играта, за да забележи, че го изучавам, но грешах. Зед започна да се смее.
— Скай, пак изпадаш в сантиментално настроение.
— Харесва ми да те гледам.
— Опитвам се да гледам бейзбол. Като свещено занимание е.
Притиснах се до него. Още колко дълго щях да мога да го правя?
— Не ти преча.
— Пречиш ми Усещам погледа ти, сякаш ме докосваш.
— Имаш много красиво лице.
— Благодаря, госпожице Брайт.
— За нищо, господин Бенедикт. — Изчаках един момент и сетне прошепнах: — А сега ти трябва да кажеш: „И твоето не е лошо.“
Той отмести вниманието си от екрана към обърнатото ми нагоре лице.
— Сценарий ли има? Какъв? Като в любовните романи?
— Не. Един комплимент изисква друГв отговор.
Зед замислено сбърчи чело.
— Добре тогава. Госпожице Брайт, имате прекрасно… ляво ухо.
Замерих го с шепа пуканки.
— Издъних ли се? — невинно попита той.
— Да.
Зед премести мунициите далеч от мен, легна на дивана и ме дръпна върху себе си. Отпуснах глава на гърдите му. Пръстите на краката ни се докосваха. Започнах да очертавам малки кръгове на гърдите му, наслаждавайки се на потреперването му от удоволствие. Той беше толкова различен от мен — силен там, където аз винаги бях слаба.
— Така е по-добре. В такъв случай, госпожице Брайт, позволете ми да ви кажа, че имате най-красивото ляво ухо, дясно ухо и всичко останало, което съм имал привилегията да видя. Особено много харесвам косите ви, въпреки че се навират навсякъде. — Зед махна кичур от косата ми от устата си.