Вдясно от нас прозвуча клаксон и от автомата започнаха да се сипят монети в скута на изпаднал в екстаз мъж с лъскав син анцуг. За миг настъпи тишина, когато другите комарджии погледнаха късметлията, а после всички възобновиха заниманията си.
— Бих искала да нарисувам лицата им — замислено каза Сали, оглеждайки жена с отчаяно изражение, седнала на високо столче пред автомат с плодове. — Надеждата и безнадеждността са осезаеми. Липсата на естествена светлина внушава чувство за свят на престъпност и порок, досущ страна на изгубени души
Свят на престъпност и порок? Представих си, че съм в ад с управляващи демони, семейство Кели.
Пиколото ни заведе до асансьорите.
— Госпожа Тоскана ще ви приеме в кабинета си — обясни той. — Западната кула, третия етаж.
Кабинката с огледала ни закара до нивото на мецанина. На главния етаж на казиното имаше тераса и най- различни игри, от рулетка до покер. Тъй като беше средата на следобеда, повечето хора бяха облечени неофициално и атмосферата беше спокойна. Очаквах елегантност в стил Джеймс Боцд, а видях плажни забавления. Сукното блестеше в наситеното зелено на съмнително обещание, а пластмасовите чипове, които всъщност представляваха милиони долари, засилваха илюзията, че всичко е само безобидно развлечение. Водачът ни заведе до двойни врати с месингова табелка с надпис „Генерален директор“. Щом влязохме вътре, крещящият блясък на хотелското обзавеждане се замени с тишина и изисканост — елегантна маса с формата на буквата „Г“ за посетители, свежи цветя върху ниска стъклена масичка и спретнато облечена секретарка, която ни посрещна и ни покани в кабинета на шефката си.
Първото, което забелязах, беше редицата екрани, които показваха какво става във всички части на хотела. Имаше кадри в едър план на масата за карти, както и по-общи картини на публичните зони. И после видях Мария Кели, която стоеше до прозореца и гледаше към атриума на хотела, протегнала едната си ръка. Настръхнах. Тя беше отрова и аз не я исках близо до родителите си.
— Саймън, Сали, за мен е удоволствие да се запозная с вас след разговорите ни по телефона. А това сигурно е Скай?
Усмивката й беше дружелюбна, но чувствата й разказваха друга история, проблясвайки между студеното синьо на пресметливостта и червения оттенък на насилието. Надявах се, че лицето ми няма да издаде отвращението ми, че я виждам отново. Трябваше да се преструвам, че не помня нищо.
— Да — отвърна Саймън. — Благодаря, че ни поканихте.
Мария Кели ни направи знак да седнем на трите стола срещу бюрото й.
— Надявам се, че този уикенд ще ви даде възможност да разберете хотелите ни, клиентите ни и художествените им вкусове. Стаите ни варират от скромни до уникални и предпочитанията на гостите ни са също толкова разнообразни.
Работата, която тя предлагаше на родителите ми, беше измама. Видях това в жълтата светлина, която засия около нея. Доставяше й удоволствие да разказва измислената си история, същинска котка, която си играе с мишка.
— Съставила съм пълна програма за вас и помощниците ми ще улеснят престоя ви. Това обаче несъмнено звучи много скучно за дъщеря ви.
Скай ще бъде доволна да бъде с нас — отговори Сали. — Тя не е придирчива.
— Не, не, няма да е необходимо. Може би ще предпочете да открие какво има да предложи Лас Вегас на младите хора.
Саймън се размърда неспокойно на стола.
— Много сте любезна, госпожо Тоскана, но знаете какво преживя напоследък Скай. Не искаме да я оставаме сама на непознато място.
— Естествено, напълно съм съгласна с вас. Затова помолих малкия си брат да се грижи за нея. Сигурна съм, че тя ще се забавлява. Може да отидат на следобедно представление. „Цирк Солей“ е изумителен. Не може да го пропусне.
Идеята за забавление на Шон Кели беше да източи чувствата ми и да обърка съзнанието ми. Значи такъв беше планът — да ме дадат на Морския лъв, докато занимават родителите ми в хотела. Надявах се, че Виктор и Зед са чули това и ще се намесят, преди играта да загрубее.
— Искаш ли, миличка? — попита Саймън.
— Да, добре — отвърнах, без да събера сили да благодаря на Мария.
— Чудесно. — Бръчиците около очите на Сали се свиха в усмивка на облекчение. — Тогава ще се видим на вечеря, миличка.
— Запазила съм моята частна трапезария за вас. Ще се запознаете и с другите членове на старшия персонал. — Мария се усмихна, показвайки скъпи зъби — Но Скай може би ще предпочете да хапне хамбургер с Шон. Той я чака навън. Трябва да обсъдя някои делови въпроси с родителите ти, Скай. Надявам се, че не възразяваш.