Отчаяното съобщение от Бродърик Фарингдън пристигна един ден по-късно. Емили тъкмо се консултираше с готвача на Саймън, като консултацията се бе превърнала в доста шумен разговор.
— Не искам да виждам някои от вашите прекрасни, екзотични специалитети от Изтока на бюфета — каза строго Емили на малкото човече, което носеше златна обица на едното си ухо. — Трябва да помислим за това, че повечето от гостите не са запознати с чуждите деликатеси. Англичаните не обичат да си правят експерименти в кухнята.
Смоук се държеше гордо.
— Графът никога не се е оплаквал от моето готвене.
Да, разбира се, никога не се е оплаквал — каза мило Емили. — Готвиш прекрасно, Смоук. Но се страхувам, че вкусът на графа е значително по-изискан, отколкото на гостите, които ще присъстват на сбирката. Говорим за хора, които не смятат че храната е добра, ако няма голямо парче месо и много варени картофи.
— Графинята е напълно права, Смоук — обади се икономът. — Вероятно ще трябва да сервираме желе с месо, салами и малко език.
— Салам, език? — Смоук беше ужасен. — Няма да позволя мазни салами и език да бъдат сервирани в тази къща!
— Е, добре тогава. Малко студена шунка ще свърши добра работа — каза с надежда Емили.
Силно и настоятелно чукане по кухненската врата прекъсна спора. Хари отиде да отвори и след кратък разговор с човека, който стоеше отвън, се обърна към своята господарка.
— Извинете, мадам. Съобщиха ми, че има известие за вас.
Емили напусна разправията с дълбоко облекчение.
— За мен? Къде?
— Един младеж отвън на вратата, мадам. Каза ми, че ви носи писмо. — Хари повдигна куката си. — Да му кажа ли да си ходи?
— Не, не, ще поговоря с него. — Емили премина през кухнята и видя на вратата едно мръсно малко момче, което я чакаше. — Е, момче, какво има?
Момчето огледа червената й коса и очилата, после кимна със задоволство, уверено, че е намерило търсения човек.
— Трябва да ви кажа, че баща ви иска да ви види веднага, мадам. Той ми даде тази бележка за вас.
Едно листче, изпоцапано от мръсните пръсти, се показа от малкото юмруче.
— Много добре — каза Емили и пусна една монета в ръката му. Някакво странно и силно предчувствие се загнезди в душата й. — Благодаря ти.
Момчето разгледа внимателно монетата, захапа я със зъби и се усмихна широко.
— Винаги на вашите услуги, мадам.
Хари тръгна напред, за да затвори вратата на кухнята. Момчето огледа с възхищение и почуда куката на ръката му, след което избяга.
— С менюто за бюфета ще приключим по-късно — каза Емили на Смоук и иконома, бързайки да напусне кухнята.
Тя изкачи стълбите; бележката изгаряше ръката й. Страхуваше се да не се е случило най-лошото. Когато влезе в своите покои, затвори и заключи вратата. Треперейки от страх, седна и прочете писмото от баща си.
Моя скъпа дъще,
Нещастието се случи. През последните няколко седмици нямах късмет. Изгубих доста голяма сума на карти и сега трябва да продам няколкото акции и дялове, които ми останаха, за да изплатя последните си дългове. За жалост няма да мога да покрия всичките си задължения. Трябва да ми помогнеш, скъпа ми дъще. Моля се в този час на нужда да си спомниш за кръвта и обичта, които ни свързват завинаги. Знаеш, че майка ти би желала да ми помогнеш. Ще ти се обадя много скоро.
Твой любящ баща
P.S. Поради обстоятелствата не споменавай на своя съпруг за нашия малък семеен проблем. Знаеш много добре, че той изпитва голяма и необикновена омраза към мен.
Емили се почувства зле, докато сгъваше писмото. Тя знаеше, че това ще се случи рано или късно. Беше се опитала да накара баща си да прояви малко разум, но знаеше от много отдавна, че страстта му към картите и хазарта е прекалено силна. Майка й често й казваше, че той никога няма да се промени.
А сега, когато я молеше за помощ, той я принуждаваше да избира между верността към своя съпруг и задълженията си като дъщеря.
Това бе твърде много. Действителността навлезе в живота й още веднъж, като свали романтичната завеса, която тя се бе опитала да спусне около себе си.
Емили скри глава в ръцете си и заплака.
ГЛАВА 18
Емили се обличаше за театъра вечерта, когато Саймън внезапно влезе през свързващата врата. В първия миг Емили се сепна, но веднага възвърна самообладанието си и се усмихна.
— Благодаря ти, Лизи. Това е всичко засега.
— Да, мадам — поклони се Лизи и излезе.
Емили срещна погледа на Саймън в огледалото и отмести очи. Той изглеждаше толкова силен и властен в своите вечерни дрехи.