— Твърде силно изявление, но вероятно това е самата истина — Дакет си позволи една усмивка. — Във всеки случай ние сме ви безкрайно благодарни за вашите съвети и услуги, мис Фарингдън.
— Аз съм тази, която е изключително благодарна, Дакет — каза сериозно Емили. — Вие се грижите добре за мен. Не знам какво бих правила без вас. Сигурно щях да се чувствам много самотна. Надявам се и за в бъдеще да е така.
— Благодаря ви, мис Фарингдън — каза сърдечно икономът. — Ще се опитаме.
Тя се усмихна.
— Ще успеете, сигурна съм. О, Дакет, още нещо, преди да си тръгнете.
— Да, мис?
Емили замълча за момент, търсейки подходящите думи.
— Има ли въпроси от страна на мисис Хикинботъм относно следобедните приготовления?
— Няма такива, мис Фарингдън — погледът на Дакет омекна. — Уверявам ви, че тя има опит от работата си при предишния си работодател и умее да поднася чай на гости.
Емили изпитваше неудобство да разпитва така за качествата на икономката.
— Да, разбира се — каза тя. — Просто малко се притеснявам. Толкова рядко ми се случва да се забавлявам тук, в Сейнт Клер. Освен това никога не ни е идвал граф на гости.
— Спомням си, че веднъж мисис Хикинботъм спомена, че преди няколко години е отговаряла за приготовлението на чая на една маркиза.
Емили се почувства успокоена.
— Чудесно. Благодаря ви, Дакет.
— Винаги на вашите услуги, мис Фарингдън. Уверявам ви, че днес следобед всичко ще мине гладко.
— Надявам се да е така. Още нещо. Бихте ли помолили мисис Хикинботъм да провери дали имаме чай от сорта „Леп Сенг“? Ако имаме, предпочитам да сервира от него.
— „Леп Сенг“? Ще проверя.
Благодаря ви. Разбирате ли, заради графа. По някакво стечение на обстоятелствата неговият кон се казва Леп Сенг. Ето защо предполагам, че графът предпочита този сорт.
— Неговият кон? — Дакет се сепна за миг, но бързо възвърна самообладанието си. — Разбирам. Ще говоря с мисис Хикинботъм още сега, мис Фарингдън.
Икономът тихо се оттегли. Емили гледаше затворилата се зад гърба му врата и си мислеше, че тези дни трябва да попита Саймън защо е кръстил жребеца си Леп Сенг. Трябваше да го попита и за още много неща; имаше толкова интересни теми за разговор. Прекрасно е жена да се омъжи за мъж с изтънчена чувствителност, с когото има духовна връзка и може да общува на по-високо ниво.
Разбира се, тяхното общуване в чисто светски и материален план също беше много вълнуващо. Емили усети, че й става топло, въпреки че камината не гореше.
Тя се загледа замечтано през прозореца. Никога дотогава не беше изпитвала подобно чувство на освобождение както миналата нощ в библиотеката. То придаде нов смисъл на много поетични пасажи от любимите й автори. И — още нещо — фразата „силна страст“ придоби ново значение.
Сладка, щастлива тръпка премина през цялото й тяло, като лек електрически удар. Всичко бе неописуемо и почти неразбираемо. Досега никога не й бе вървяло, освен, разбира се, във финансовите дела.
— По дяволите! — извика високо Емили и веднага се намръщи. Наистина трябваше да спре да ругае по този начин, който съвсем не приляга на една дама. Скоро щеше да стане графиня, а графините не ругаят.
Тя се надяваше, че благородническата титла на Саймън няма да го принуди да иска по-дълъг срок до брака. Едногодишният годеж не бе нещо необичайно в обществото. Трябваше да бъдат уточнени още много въпроси, но Емили не мислеше, че ще може да чака цяла година.
Тя с неохота насочи вниманието си обратно към купчината писма, списания и друга кореспонденция, лежаща на бюрото й. Последното нещо, което й се искаше тази сутрин, бе да се занимава с инвестиции. Но като се имаше предвид как мъжете от семейството се разпореждаха с парите, постоянното наблюдение на финансовите дела бе необходимост. Нейната майка винаги й беше обяснявала, че някой трябва да се грижи за баща й и братята й. Мисис Фарингдън напомни за това на Емили и от смъртния си одър.
Без какъвто и да е ентусиазъм Емили взе последния брой на „Джентълменс мегъзин“ и се зачете в месечните обобщения за цените на стоковата борса. После прегледа движението на дневните цени на ценните книжа и си направи някои бележки, преди да отгърне страницата. Тя прокара пръст през колонката с цените на пшеницата, ръжта, овеса и боба в графствата във вътрешността на страната и ги сравни с цените в графствата, които имаха излаз на море. После отново хвана перото и записа още няколко бележки. Провери средните за месеца цени на брашното, захарта, сеното и сламата и се опита да намери някаква зависимост.