Щом приключи с текущите цени на стоките, Емили отвори месечната прогноза за времето. Още беше зима и дневните температури, както и сумата на валежите, не бяха толкова важни за нейните изчисления, както през пролетта и лятото, но независимо от това Емили ги следеше от няколко месеца и се опитваше да отгатне каква ще бъде реколтата. След като прегледа „Джентълменс мегъзин“, тя се прехвърли на своята кореспонденция. Сър Алфред Чамли бе изпратил сведения за новото въгледобивно предприятие, а мисис Мидълтън я предупреждаваше за стоките, натоварени на един кораб, които скоро щеше да отплава за Източна Индия. Очакваше се добра печалба.
Мисис Хикинботъм бе намерила чай „Леп Сенг“.
Емили наблюдаваше внимателно как Саймън отпи първата глътка от екзотичната, димяща напитка. Когато той се усмихна и я погледна доволен, на Емили й се прииска да разцелува мисис Хикинботъм. Очите на икономката следяха всичко, но тя не смени изражението на лицето си, докато не поднесе чай на всички членове на литературния кръжок.
Емили три пъти бе променяла решението си за роклята, която трябваше да облече, докато накрая Лизи не й посочи муселиновата. Цветът й беше светложълт с тънки бели ивици. Лизи се нае да боядиса косата й в подходящ цвят. Емили не беше убедена, че това е добра идея, но в края на краищата Лизи надделя.
Дамите от кръжока бяха пристигнали с чувството, че нещо ще се случи. Те бяха свикнали да виждат графа в своята среда и неговото внимание към Емили не бе останало незабелязано. Добрите дами тайно одобряваха вълнуващия романс, който се разиграваше пред очите им, и сега сърдечно поздравиха Саймън.
Както всеки път, когато беше с тях, той приличаше на тъмен звяр със златни очи, заобиколен от ято писукащи пилета. Саймън въобще не се притесняваше от този контраст, но за Емили бе напълно ясно, че графът не се вмества в обстановката.
Въпреки това разговорите вървяха изключително леко и Емили откри у себе си неподозиран талант да развлича хората. Тя наистина можеше повече, отколкото бе показала досега.
— Как върви твоята поема, Емили? — попита мис Брейсгърдъл, след като приключи разпаленото обсъждане на лекциите на Коулридж, посветени на Шекспир. Никой от присъстващите не бе ги слушал, но записките бяха размножени и общото мнение беше, че този път Коулридж не се е представил добре.
— Разширявам поемата, като включвам нови приключения — заяви Емили. Тя погледна към Саймън и бузите й поруменяха. — Дойде ми прекрасна идея за сцена с таен проход.
Мис Остли, която обожаваше изданията на „Минерва прес“, бе впечатлена много приятно.
— Колко вълнуващо! — възкликна тя. — А може би и духове? Много обичам духове.
Емили сви вежди над очилата си, докато размишляваше над въпроса.
— Духовете винаги се вместват много добре в приключенски и романтични приказки, но не знам дали ще успея да им намеря място в поемата. Освен това не се сещам за подходяща рима на „призрак“.
— Карай да върви — обади се Саймън.
Мис Хорнсби, която вместо чаша чай беше пила шери, се изкиска. Лавиния Ингълбрайт я стрелна строго с очи. После се опита да предложи някаква рима, но в момента, когато си отвори устата, се чу тропот на препускащи коне. Лавиния погледна учудено към Емили и каза:
— Изглежда ще имаш и други посетители.
Емили се изплаши и очите й се насочиха към спокойното лице на Саймън. Тя почти никога не беше посрещала гости в Сейнт Клер Хол и всички И стаята знаеха това.
— Без съмнение това са баща ми и братята ми.
Значи писмото на Елиас Прендергаст е стигнало в Лондон и е произвело очаквания резултат, помисли си тя.
— Не ги очаквах…
Не и сега. Не толкова скоро!
Саймън, който явно четеше мислите й, се усмихна загадъчно и отпи от горещия чай.
В хола се чуха стъпки и нетърпеливи мъжки гласове. След миг вратата на гостната се отвори и тримата Фарингдън се втурнаха вътре — високи хубави, облечени по последна дума на модата, малко поуморени от дългото пътуване. Близнаците Девлин и Чарлз се заоглеждаха за някое хубаво женско лице, но като не намериха такова, погледите им се спряха на Саймън.
Бродърик Фарингдън бе започнал да оплешивява и това, което бе останало от косата му, преливаше от жълто в бяло, но той успяваше да поддържа същия добър външен вид като синовете си. Орловият му нос и сините очи, съчетани с качеството му да пръска пари с лека ръка, го правеха привлекателен за жените.
— Добър ден на всички.
Докато дамите поздравяваха тихо и учтиво, Бродърик Фарингдън наведе безцеремонно глава към Саймън.
Емили усети внезапния хлад в стаята. Нещо ставаше не както трябва. Инстинктът й подсказваше, че това бе нещо повече от среща между разярен баща и неочакван гостенин. Тя бързо погледна Саймън, но драконът просто прие поздрава на баща й, като кимна почти подигравателно. После стана и отиде да налее още чай.