— Татко — Емили се изправи на крака, — ти дори не ме предупреди, че ще дойдеш. Не сме се подготвили да те посрещнем.
— Не те предупредих, защото знаех, че ще пристигна преди пощата. Взех си нов жребец, който може да надбяга всяко едно четириного. Ела и целуни баща си, мила.
Емили се подчини и млясна баща си по бузата, после се отдръпна и присви очи. Сега, след като първоначалното й смущение премина, тя се почувства много раздразнена от факта, че следобедната й сбирка бе прекъсната.
— Наистина, татко, смятам, че можеше да ме предупредиш.
— Това е моят дом, момиче. Защо трябва да се държа като гостенин?
Зад гърба на Емили дамите от литературния кръжок бяха станали и се приготвяха да си вървят.
— Наистина, трябва да тръгваме — каза Присцила Ингълбрайт. — Благодаря ти за чудесния следобед, Емили.
— Да, беше много хубаво — подкрепи я мис Брейсгърдъл, докато вземаше чантичката си.
След това последваха няколко бързи сбогувания. Емили стоеше на вратата със застинала усмивка, докато вътрешно кипеше от яд. Баща й и братята й бяха развалили всичко.
Навън в хола дамите се облякоха бързо. След минута всички се качиха в каретата, която Емили предварително бе поръчала за тях.
Студена, зловеща тишина се възцари в гостната. По дяволите, помисли си Емили и се завъртя около баща си.
— Е, татко, на какво дължа това неочаквано посещение?
— Попитай Блейд. Предполагам, че той може да ти отговори — Бродърик Фарингдън погледна Саймън, който спокойно допиваше чая си. — За какъв, по дяволите, се мислите, сър?
Саймън леко повдигна вежди.
— Мисля, че всичко е ясно. Бях поканен на чай и се наслаждавам на прекрасната марка „Леп Сенг“.
— Не се опитвай да ме премяташ с тези смешки за чая. Ти си тук за съвсем друго, Блейд.
Саймън се усмихна хладно и остави празната си чаша. В очите му проблесна нещо, което би могло да бъде удовлетворение или триумф.
— В такъв случай ще ви поканя да обсъдим този въпрос утре, в три часа.
— Върви по дяволите — изсъска Фарингдън.
Емили се изплаши от жестокото изражение по силно зачервеното лице на баща си. Девлин и Чарлз я гледаха така, сякаш се бе опозорила за втори път.
— Да. Най-вероятно ще отида — каза Саймън и елегантно се изправи — по-висок дори от високите Фарингдън. — До утре, Фарингдън.
Той отиде до Емили, взе ръката й и я целуна. Очите му я гледаха съсредоточено.
— Благодаря ви за чая, мис Фарингдън. Беше ми много приятно. Освен това вашето присъствие винаги ме е радвало.
— Сбогом, милорд. Благодаря ви, че ни удостоихте с присъствието си.
На Емили внезапно й се прииска да хване краищата на хубавото му синьо сако и да го завърже за нещо в стаята. Не искаше да остава сама с баща си и братята си. Но за съжаление не можеше да направи нищо.
Малко по-късно Саймън взе от Дакет своята шапка от боброва кожа и кафявите си ръкавици, след което се запъти към външната врата, където го чакаше кабриолетът на Джилингъм. Чу се тропот на конски копита и колела… и той замина.
Емили скръсти ръце и се загледа в баща си и братята си.
— Мисля, че сте доволни. Развалихте ми партито. Всичко беше много хубаво, преди да се появите изневиделица.
— Казах ти, че това е моят дом, момиче! Не се нуждая от разрешение, за да вляза в гостната. По дяволите, какво става тук? — Бродърик Фарингдън се загледа сърдито в дъщеря си и сложи ръце на коленете си. — Получих писмо от Прендергаст, в което той ме известява, че си ухажвана от графа на Блейд.
— Да, така е. И мисля, че трябва да си доволен и горд от това, татко.
— Горд? — попита Девлин и си наля една чаша вино от бутилката, която бе извадена за Саймън, после погледна сестра си със съжаление. — Да не си си загубила ума, Ем? Знаеш ли какво ще се случи, когато Блейд разбере за инцидента? Какво те накара да му се довериш? Много добре знаеш как ще свърши всичко. — Чарлз поклати глава.
— Как си позволила нещата да отидат толкова далеч, Ем? Сега всичко става много сложно. Ще изглеждащ като последна глупачка, когато цялата мръсотия излезе наяве.
— Той вече знае за инцидента! — извика Емили и сви в юмруци малките си ръце. — Знае и не му пука! Чувате ли ме? Пет пари не дава за случилото се.
За момент настъпи гробна тишина. После Фарингдън старши с уморен вид стана и си наля чаша вино.
— Значи такава е работата — каза тихо той. — А ти знаеш ли, че той крои някакъв мръсен план? Този мъж е дяволски опасен: всеки в Лондон знае това. Бих помолил Бог да го прати отново в Източна Индия. Защо, по дяволите, се е върнал?