— Какъв план? — попита Емили. — За какво говориш, татко? Той иска да се ожени за мен. Знае, че съм опетнена, но въпреки това ме обича.
— Емили, скъпа, ти си ужасно наивна — рече Бродърик, отпускайки се на канапето, и изпи на един дъх виното си. — Мъже като Блейд не се женят за жени като теб. Защо си му ти? Със своята титла и с богатството, което е спечелил в Източна Индия, той може да избира между всичките прекрасни момиченца, които се появяват всяка година. За какво си му притрябвала ти?
— Той не се влияе от нищо, татко — възрази Емили, борейки се с унижението и цялата поруменяла.
— Всеки мъж се влияе — каза й Чарлз с братска безцеремонност.
— Така ли? — избухна Емили. — Тогава защо вие непрекъснато прелъстявате бедни и нещастни жени, за да ги превърнете накрая в изхабени вещи и да ги захвърлите?
— Стига! — извика Девлин. — Аз и Чарлз не злепоставяме невинни момичета от висшето общество.
— А само тези от по-долните класи, така ли? Тези, които нямат избор? Смятате, че социалният им статус ги е предопределил за това?
— Достатъчно! — изрева Бродърик Фарингдън. — Отклоняваме се от темата. Емили, не ме прави на глупак. Забъркала си всички ни в нещо много сериозно. Мога само да предполагам какво ще ни коства това.
— Защо трябва да ни струва нещо? — отвърна тя. — Ще се омъжа. Какво лошо има в това?
Баща й удари с чашата по масата.
— По дяволите, момиче! Не виждаш ли какво става? Блейд няма никакво намерение да се жени за теб. Дори не си го е помислял!
— Тогава защо ми направи предложение?
Бродърик замълча за момент. Той умееше да предугажда намеренията на своите опоненти.
— Няма никакво съмнение, че това, което ти предлага, е сделка.
— Дяволски си прав татко — кимна Чарлз и си сипа още вино.
— Лоши работи ни чакат — промърмори Девлин.
Емили погледна учудено баща си.
— Сделка? За какво говориш, татко?
— Не разбираш ли, момиче? — поклати глава Бродърик — Блейд не иска да се жени за теб. Това, което възнамерява да направи, е да избяга с теб, а в замяна аз ще трябва да му дам каквото поиска. Той внимателно огледа стаята и добави: — И мисля, че се досещам какво ще поиска, за да се махне от живота ни.
Девлин го погледна сериозно.
— Какво ще поиска, татко?
— Сейнт Клер Хол. — Бродърик на една глътка изпи остатъка от виното в чашата си. — Мръсното копеле ме мрази. Той чака двадесет и три години за отмъщението си и най-сетне е намерил начина.
Емили се обърка и се отпусна безпомощно в креслото, като не сваляше очи от баща си.
— Обясни по-подробно, татко.
Един дълъг миг Бродърик гледа дъщеря си, после въздъхна тежко.
— Бих искал майка ти да е сред нас. Тя винаги умееше да се справя с такива неприятности. Ако беше тук, щях да оставя всичко в нейните ръце.
Девлин се спогледа с Чарлз, а след това обърна очи към баща си.
— Чарлз и аз разбираме някои неща. Знаем, че Блейд се опитва да използва Емили. Но какво общо има той със Сейнт Клер Хол? Защо иска къщата в замяна на Ем? Този човек е богат като Крез. Може да купи цяла дузина къщи, при това много по-хубави от тази.
Емили сплете пръсти.
— Той каза, че някога това е бил неговият дом. Живял е тук като момче.
— Така ли каза? — попита Бродърик.
— О, да, татко — Емили присви предизвикателно очи. — Ние с него сме много близки.
— Колко близки? — попита рязко Девлин. — Интимно близки? За Бога, Ем, да не би това копеле да те е прелъстило? Направил го е, защото е сигурен, че ще избягаш с него.
— Графът е изряден джентълмен — заяви гордо тя.
— Е, поне трябва да сме му признателни, че е проявил малко разум и съзнателност — заключи тъжно Бродърик Фарингдън. — въпреки че се съмнявам, че това ще ни донесе нещо добро.
— Татко — каза твърдо Емили, — обясни ми всичко. Още сега.
Старият Фарингдън кимна навъсено.
— Истината е, че не купих Сейнт Клер Хол, след като ми бе провървяло на карти, както ви бях казал веднъж. Аз наистина спечелих тази къща, както и по-голямата част от богатството на Трейхернови, на карти, но направо от бащата на Блейд. Това се случи преди двадесет и три години. Графът плати дълга си като джентълмен.
Емили се втренчи в баща си.
— И после? Знаеш, че има още, татко!
— И после глупакът се заключи тук и си пусна един куршум в главата.
Емили затвори очи от ужас.
— Мили Боже! — пошепна тя.
— Мисля, че разбирам проблема. Било е въпрос на чест и човекът е платил. А това, че след играта се е самоубил, не ни засяга — обади се Чарлз.