— Единствената разлика е тази — рече Чарлз, — че Блейд не е дребен мошеник.
— Убедена съм, че грешите — каза през зъби Емили. — Предложението на графа си остава валидно и аз ще го приема, дори татко да не даде съгласието си. Не можете да ме спрете.
Бродърик се почеса по слепоочието.
— Спомни си за нещастието преди пет години, скъпа. Не вярвам да искаш да преживееш още веднъж унижението да бъдеш изоставена.
— Не е същото! — изкрещя Емили. — Графът ще се ожени за мен!
— По дяволите, същото е! — извика и Бродърик. — Блейд никога няма да се ожени за теб. И докато ти обмисляш, ние всички… — той прекъсна рязко.
— Какво ще стане, татко? — Умът на Емили заработи трескаво. Когато се занимаваше с финансови въпроси, рядко й се случваше да бъде заслепена от романтични пориви. — О, да — каза тя след малко. — Мисля, че започвам да разбирам защо се страхувате от графа. Той е много умен, нали?
— Виж какво, Ем, не се затормозявай с излишни подробности — отсече Чарлз, после хвърли един тревожен поглед към Девлин. — Нека татко поеме всичко в свои ръце.
— Вие не се страхувате просто за моята репутация, нали? — каза бавно Емили. — Така или иначе вече преживяхте скандала. Истината е, че Блейд може да ме отведе някъде за известно време. Може би за няколко месеца, дори за година или две. А щом се лишите от финансовите ми умения, вие тримата ще загубите Сейнт Клер Хол, както и всичко останало, на игралните маси.
— По дяволите, Емили, това не е вярно! За теб се тревожа, момиче. Ти си единствената ми дъщеря. Да не мислиш, че искам да те видя отново опетнена?
— Наистина, много умно — отбеляза Емили, като скръсти ръце. — Обзалагам се, че без мен няма да можете да задържите къщата дири една година. Понеже аз съм тази, която непрекъснато се грижи за осъществяването на разумни инвестиции.
— Не е вярно! — изсъска Чарлз. — Ти си си внушила всичко това! Най-важното в случая е твоето щастие и репутацията ти!
— Благодаря — отвърна сухо тя. — Много мило от ваша страна.
— Виж какво, Ем… — започна ядосано Девлин.
— Знаеш ли — отбеляза замислено Емили, — най-интересното е как графът е разбрал колко съм важна за финансовото ви положение.
— По дяволите — изруга Бродърик, наливайки си още една чаша вино. — Това не означава, че брат ти не е прав. Загрижен съм за теб, момиче, много съм загрижен.
— Също и ние — увери я Чарлз. — Парите нямат нищо общо с това.
— Приятно ми е да го чуя — рече Емили. — Толкова е хубаво да знаеш, че някой от семейството мисли за теб.
Тя стана и напусна стаята.
Бродърик Фарингдън си доля и последната капка от виното. Той и синовете му потънаха в мрачно мълчание.
Емили бавно се упъти към своето убежище — библиотеката. Тя седна зад голямото махагоново бюро и впери поглед в градината. Известно време седя неподвижно, после отвори чекмеджето и извади красивата кутия, в която бяха прибрани писмата на Саймън.
Беше време да напусне романтичния свят, в който живя последните няколко дни. Баща й беше прав за едно нещо — цялото й бъдеще бе поставено на карта. Настъпил беше моментът да направи нещо сериозно по въпроса, който стоеше пред нея. Трябваше да използва острия си ум по същия начин, както при решаването на финансовите въпроси. Емили отвори първото писмо от купчинката. Беше го чела безброй пъти и можеше да го възстанови по памет.
Уважаема мис Фарингдън,
Позволявам си да се запозная с вас чрез пощата, защото забелязах, че моите и вашите интелектуални интереси съвпадат. Научих, че проявявате интерес към някои поеми, наскоро издадени от мистър Паунд. Той бе така добър да ми даде вашия адрес…
След като в продължение на един час препрочита писмата и премисли всичко, случило се между нея и Саймън през последните няколко дни, Емили реши да направи неизбежната равносметка.
Първото й заключение беше, че семейството й е право. Саймън бе установил връзката си с нея с единствената цел да я използва в отмъщението си срещу баща й. Цялата поредица от събития, за които досега й се струваше, че са поднесени от благосклонната съдба, се разкриха в истинския си, ужасен и безмилостен образ.
Но след като препрочете писмата на Саймън, Емили стигна и до второ заключение — човекът, написал тези прочувствени и интелигентни писма, не можеше да бъде чудовището, за каквото се опитваше да го представи Бродърик Фарингдън. А третото заключение беше, че тя все още е влюбена в мистериозния дракон със златните очи, дошъл от Изтока. Емили си припомни, че произхожда от семейство на картоиграчи и вече е време да поеме своя риск за собствената си съдба. Тя взе един лист хартия и написа следното писмо: