Милорд,
Трябва да ви видя незабавно. Моля ви, направете ми удоволствието да се срещнем тайно там, където за пръв път обсъждахме моята поема. Умолявам ви да проявите дискретност и внимание и да не казвате на никого. Всичко е поставено на карта.
Ваш приятел.
Емили огледа още веднъж написаното и удари звънеца, за да повика слугата. Надяваше се, че всичко е изложено толкова неясно, че никой няма да се досети за истинската цел на писмото. Човек трябва да бъде много внимателен, когато си урежда тайни срещи.
Саймън я чакаше край езерото. Тя въздъхна с облекчение, когато видя кафявия му жребец, вързан за едно дърво.
Драконът тръгна към нея между дърветата, а златните му очи светеха. Емили бе много притеснена.
— Както виждате, получих писмото ви, мис Фарингдън — каза графът и протегна ръце, за да й помогне да слезе от кобилата.
— Благодаря, милорд — нарочно сухо отговори Емили, като се стараеше в гласа й да няма дори нотка на вълнение. Топлината на ръцете му проникна през плата на дрехите й. — Няма да ви отнема много време; и без това е късно.
Тя се обърна живо и тръгна към потока. Саймън я последва. Черните му ботуши не издаваха никакъв звук, докато тъпчеха покриващите земята листа.
Емили седна точно на камъка, където Саймън я целуна за пръв път, после го погледна крадешком изпод периферията на бонето си. Той не се усмихваше. Беше подпрял единия си крак на камъка, сложил ръце на коляното си и чакаше.
Този мъж умее да чака, помисли си Емили. Чакал е двадесет и три години за своето отмъщение.
— Говорих с баща си и братята си. Изяснихме някои неща — започна бавно Емили.
— Наистина ли?
Тя се загледа в потока и отговори:
— Искам да знаете, милорд, че напълно разбирам причините за странния начин на отмъщение, който сте избрали. Аз вече съм имала подобно драстично преживяване. Ние двамата не се различаваме много.
— Както виждам, баща ви е бил доста разговорлив.
— Той просто обясни какво се е случило преди години — как семейството ми се е сдобило със Сейнт Клер Хол и за ужасната смърт на вашия баща. Имате право да искате отмъщение.
— Вие сте твърде схватлива, скъпа.
Емили се зачуди дали Саймън не й се подиграва. Трудно беше да се отгатне по студения му тон. Тя си пое дъх и продължи:
— Разбирам, че вие не възнамерявате да поискате официално ръката ми. Желаете да избягате с мен и да ме държите като метреса за няколко месеца… или поне докато баща ми се откаже от Сейнт Клер. Без съмнение през това време ще ми обещавате брак.
— Само за няколко месеца ли?
— Толкова време, колкото е достатъчно за моето семейство да се изправи пред финансови затруднения. Тогава ще се принудят да се откажат от къщата. Без моите познания по финанси те няма да могат да управляват разходите си и ще се предадат бързо, особено ако успеете да ги вкарате в достатъчно голяма игра на карти. Веднага щом си върнете Сейнт Клер Хол, вие ще ме изпратите обратно на моето семейство.
— Направо в стила на Макиавели.
Емили се почувства задължена да смекчи положението.
— Всъщност, милорд, това е много добър план.
— Благодаря — каза меко Саймън. — Предполагам, че всичко ще се провали, след като го разкрихте.
— О, не, все още можете да го осъществите, само че се нуждаете от моето съдействие. И знаете много добре, че ще го имате, милорд.
Той вдигна от земята едно малко клонче и започна да си играе с него.
— Заявявате ми, че желаете да избягате с мен и да живеете известно време като моя любовница?
Емили стисна ръцете си една в друга и отвърна:
— Да, ако това е единствената ми възможност. Знаете, че изпитвам дълбоки чувства към вас, милорд. Естествено бих предпочела да се омъжа за вас и да живея с вас до края на живота си, а не само няколко месеца или година.
— Разбирам.
— Зная, че първоначално не сте възнамерявали да се ожените за мен, но бих се радвала, ако намеренията ви междувременно са се променили.
Саймън мълча в продължение на няколко секунди, след това стисна, преви клончето в пръстите си и попита:
— Какви намерения?
— Разбирам, че не съм това, което мъж с вашето положение би желал за съпруга — отвърна Емили с наведени очи. — Аз нямам право да говоря, а и вие в момента не изпитвате никакви топли чувства към който и да е Фарингдън. Освен това в моето минало съществува и онзи злополучен инцидент… Но смятам, че за няколко години мога да се справя с недостатъците си.
— Мис Фарингдън, вие никога не сте спирали да ме учудвате. Не мога повече да ви слушам.
— Говоря много сериозно, милорд. Искам да подчертая, че ако се ожените за мен, семейството ми ще стане зависимо от вас. Те няма да могат да ползват моите финансови услуги, без да поискат разрешение от вас. Нима това не е достатъчно за едно отмъщение?