Выбрать главу

— Интересна идея.

— Ще принудите всички Фарингдънови да зависят изцяло от вас, като марионетки в ръцете ви.

Саймън се замисли.

— Това е вярно.

Емили прехапа устни от напрежение.

— Моля ви, имайте предвид и нещо друго, милорд. Мисля, разбирате, че аз ще бъда прекрасна съпруга. Аз ви разбирам много добре, а и ви познавам прекрасно от вашите писма. Интелектуално си допадаме много. Между нас има връзка, каквато не съществува между повечето двойки.

— Значи няма да ме отегчавате?

— Убедена съм, че през годините ще открием още свои взаимни интереси. Предполагам, че подобно партньорство ще бъде истинска награда за мъж с вашите умствени способности.

— Смятате, че нашите взаимоотношения ще продължат на високо ниво — така, както започнаха? Вие виждате нашата връзка като интелектуален съюз на хора с еднакви разбирания, така ли?

— Да, точно така — каза Емили, зарадвана от проявения интерес. — Милорд, зная, че не сте влюбен в мен, и осъзнавам, че няма да приветствате каквито и да са романтични изблици от моя страна. Уверявам ви, няма да изисквам същото и от вас.

— Мис Фарингдън, вие ме шокирате.

— А вие ме нервирате — хапливо отвърна тя.

— Ни най-малко. Просто се чудя какво ви кара да мислите, че няма да одобря един изблик на страст от ваша страна.

Емили погледна надолу към скръстените в скута й ръце, за да прикрие червенината по бузите си, и отговори:

— Подробният анализ на случката в библиотеката снощи, милорд.

— Какво за снощи?

Емили леко изхлипа.

— Помислих си, че вие отказвате моето предложение за незаконна връзка, понеже сте твърде галантен и благороден. Предположих, че се въздържате да правите любов с мен, защото не можете да си позволите любовна авантюра с жена, за чието добро име сте загрижен въпреки срамното й минало.

— С други думи, вие смятате, че се държах като джентълмен, какъвто и би трябвало да съм.

— Да — отвърна тя бързо. — Сега разбирам, че отхвърлихте недостойното ми предложение, тъй като не ме обичате.

— Ясно.

— И понеже не възнамерявате да се оженим, знаейки, че баща ми ще ви даде това, което поискате, няма нужда да разигравате страст, каквато в действителност не изпитвате. Естествено трябва да се вземе предвид обстоятелството, че се държахте като истински джентълмен. Всъщност по-правилно е да се каже като джентълмен, който търси отмъщение. Но аз вярвам, че по природа сте благороден и великодушен.

— Ласкаете ме.

— Милорд, разрешете ми да приключа. Ще ви изтъкна изгодите, които би могъл да ви донесе нашият брак. Ще постигнете целта си да отмъстите на семейството ми. Ще се сдобиете със съпруга, с която бихте могъл да общувате на високо ниво. Гарантирам ви, че няма да ви тормозя с моите изблици на страст… Има и още нещо.

— Аз вече съм предоволен от късмета си, но, моля ви, продължете.

Емили изправи глава.

— То е очевидно, милорд. Ще спечелите моите способности по финансовите въпроси.

Очите на Саймън леко проблеснаха.

— Това наистина е интересна идея.

— Милорд, помислете — рече напрегнато тя. — Знам, че сте много богат, но искам да ви напомня, че и най-голямото богатство може да се пропилее. Няколко погрешни инвестиционни решения, няколко нощи на игралната маса, проблеми на борсата — и всичко може да се превърне в развалини.

— Но щом вие сте край мен, ще бъда защитен от всякакви загуби. Така ще мога да изкарам години, нали?

Емили почувства, че е уредила сделката, и започна да мечтае.

— Да, милорд, точно така. Мислете за това като за брак с богата наследница. Моите способности ще гарантират сигурността ви точно така, както и на моето семейство през последните няколко години.

— С други думи, скъпа, вие ми заявявате, че като се оженя за вас, ще направя една добра инвестиция.

Емили се отпусна за пръв път след провала на сбирката в Сейнт Клер Хол и се усмихна ослепително.

— Именно, милорд. Като се ожените за мен, ще направите най-добрата си инвестиция… — Тя млъкна завладяна от угризенията на съвестта си. Усмивката й повехна. — Трябва да се има предвид и нещастният инцидент в миналото ми. Разбирам, че това е голям минус. Но ако стоя в провинцията и не се опитвам да се появявам в обществото, може би никой няма да разбере.

— Мис Фарингдън, уверявам ви, че този случай въобще не ме интересува.

— Вярвате ли, че ще можем успешно да прикрием скандала? — попита разпалено тя.