— Мога със сигурност да ви кажа, че той ще заглъхне сам, след като се оженим.
ГЛАВА 6
Бродърик Фарингдън, барикадиран зад махагоновото бюро в библиотеката, с широко отворена от изумление уста се втренчи в посетителя.
— Да се ожените за нея? Проклятие, човече! Не говорите сериозно, нали? Каква дяволска игра играете сега? И двамата знаем, че човек с вашата титла не може да се ожени за момиче с лошо минало!
— Трябва да ви предупредя да бъдете много внимателен, когато говорите за моята годеница. Фактът, че сте баща на Емили, няма да ми попречи да ви извикам на дуел. Всъщност ще ми достави голямо удоволствие.
Саймън се приближи до бутилката с коняк и си сипа една чаша от кехлибарената течност. Знаеше, че това фамилиарно държание ще разгневи още повече и без това объркания и ядосан Бродърик Фарингдън.
— Няма да ви спре? На дуел? По дяволите, Блейд! Не вярвам на ушите си! Кажете ми какво става тук, проклет да сте! Знам какви са истинските ви намерения — искате да ме изнудите да ви дам Сейнт Клер под заплаха, че ще направите дъщеря ми своя любовница.
— Какво ви кара да мислите така? Уверявам ви, че намеренията ми са съвсем почтени.
— Вървете по дяволите! Чувал съм достатъчно за вас — известен сте като голям хитрец. Тук става нещо странно. Защо искате да се ожените за дъщеря ми?
Саймън гледаше през прозореца и бавно отпиваше от чашата си.
— Моите причини не съвпадат с вашите предположения. Нека просто ви кажа, че съм убеден, че двамата с нея ще се чувстваме добре заедно.
— Заклевам се, че ако искате да й причините нещо лошо, ще си платите за това!
— Приятно ми е да чуя, че изпитвате бащински чувства към нея. Но не се опитвайте да ме уплашите; нямам намерение да й причинявам страдания — Саймън хвърли през рамо един поглед към лавицата с книги — поне докато тя не ми създаде твърде много неприятности — добави той, като леко промени интонацията на гласа си.
— Мислите, че ще ви дам Сейнт Клер Хол като зестра? Това ли е вашата игра? — попита Бродърик. — Ако е така, то трябва да размислите отново.
— О, да, мистър Фарингдън, вие ще ми дадете Сейнт Клер Хол. Възнамерявам да взема и двете — къщата и дъщеря ви.
— Вървете по дяволите! Как смятате да ви дам къщата и дъщеря си?
— Ако искате да се виждате с Емили, ще трябва да получите разрешение от мен. И двамата знаем, че ако искате да продължите да общувате с нея, ще правите това, което аз ви кажа. А ако й забраня да се среща с вас — нещо, което като неин съпруг ще съм в правото си да сторя — знаете каква ще бъде съдбата ви: Сейнт Клер Хол ще бъде разпродадена на търг до три месеца. Най-много до шест.
— Мога да запазя тази къща. Направих го, докато Емили беше малка — изсъска Бродърик.
— Да, успяхте. Отначало това ми се виждаше доста странно. Първото нещо, което направих щом се върнах в Лондон, бе да проверя как са вървели нещата при вас, преди да блесне талантът на Емили. Както често се случва, човекът, който се занимава с моите дела, познава Дейвънпорт и той му изпял всичко след няколко чаши вино.
— Как смеете да се намесвате в личния ми живот?
— Отговорът беше много прост — продължи невъзмутимо Саймън, разклащайки коняка в чашата си. — След като сте получили богатството на баща ми, Вие сте се отдали на хазарта и само благодарение усилията на вашата съпруга това богатство се е съхранило. Още повече, че по това време синовете ви са били твърде млади, за да поемат безотговорния път на баща си.
— По дяволите, баща ви загуби в честна игра, след което богатството му вече не беше негово, а мое!
— Не съм съвсем сигурен, че е било в честна игра.
Бродърик побледня.
— Да не би да ме обвинявате в измама?!
— Успокойте се, Фарингдън. Не ви обвинявам, не мога да докажа нищо — оттогава са минали много години. Просто си мисля и си задавам някои въпроси — моят баща беше чудесен картоиграч и никога не си позволяваше крайности. Всеки би се зачудил.
— Върви по дяволите!
Саймън се усмихна леко доволен от безсилната ярост в гласа на Бродърик.
— Дори богатството на Блейд не може да бъде вечно. И точно когато сте били вече изпаднали в тежко положение, ви е споходило щастието. Починала е лелята на Емили по майчина линия. Жената оставила на Емили голяма сума пари, но направила непростимата грешка да ви определи за неин настойник. Вие сте поели наследството, когато Емили била на шестнадесет години. А после нещата отново се влошили, нали?
— Копеле! Намеквате ми, че съм прахосал наследството на дъщеря си, така ли?
— Точно така сте направили.
— Похарчих парите за нея и за тази къща! — изръмжа Фарингдън.
— А какво ще кажете за вашия живот в Лондон, за прекрасните коне, елегантните дрехи и дълговете от игра на карти? Както казах, парите са били похарчени още преди дъщеря ви да завърши училище. Дори се съмнявам, че по това време сте се виждали често с нея — даже и да ви се е искало. Но, разбира се, не сте имали подобни намерения, защото тя вече е започвала да проявява своя забележителен талант. Дейвънпорт е разказал и за това, а също и за начина, по който сте се разпореждали с парите.