— Нямаше никакъв смисъл да й отделям време. Тя не е достатъчно привлекателна за съпруга…
— Но вие и не искахте да й помогнете да сключи добър брак, като й предоставите хубава зестра, нали?
— По дяволите, майка й почина на следващата година. Бяхме опечалени и не ни беше до сватба. После Емили избяга с онова копеле — Фарингдън свъси вежди и погледна тъжно. — Тя беше опетнена, сър. Ясно ли се изразявам? Напълно опетнена.
— Това е въпрос на лично виждане — отвърна Саймън, поставяйки на масата празната си чаша. — Така. Искам от вас и синовете ви да освободите Сейнт Клер Хол не по-късно от деня на венчавката. Предполагам, че ще определим датата за първата седмица на април.
— Но това е само след шест седмици!
— Не виждам причина да отлагам. Уредихме финансовите въпроси, а и не вярвам Емили да иска продължителен годеж. Бих желал да прекарам медения си месец тук, в Сейнт Клер Хол, така че вие и синовете ви иде трябва да се изнесете дотогава Персоналът може да остане. Емили е привързана към слугите, а и те, изглежда, са добре обучени.
— Трябва да се уредят някои неща — извика отчаяно Бродърик.
Саймън се усмихна иронично.
— Няма какво да се урежда. Ще оставите на мен да се грижа за дъщеря ви.
— Просто не вярвам, че това става с мен — Бродърик изглеждаше като риба, която току-що са извадили от водата. Той се задъхваше, а лицето му бе добило неестествен цвят. — Не можете да искате да се ожените за нея! Не и след скандала преди пет години! Помислете за титлата си!
— Предупредих ви да не говорите повече за тези неща, Фарингдън. Смятам, че сделката е уредена.
— Не, за Бога, не! Ще говоря с Емили. Тя е умно момиче, въпреки че е склонна към глупаво фантазиране на романтични теми. Ще я убедя, че вие не сте за нея.
— Разбира се, вие сте в правото си да опитате, но се съмнявам, че ще успеете да промените решението й — каза поверително Саймън. — Но знайте, че единствената ви възможност да продължите да виждате Емили, е да правите това, което аз искам.
— По дяволите, това е сатанински бизнес! Тя е единствената ми дъщеря!
— Трябва да се задоволите с това, което ви предлагам. А защо не попитате Емили дали мисли като вас?
Саймън отиде до лавицата, намери скрития лост и го натисна. Лавицата се отдели безшумно от стената и Емили, която очевидно бе долепила ухо от другата страна, се просна по очи върху ботушите на Саймън.
— По дяволите — изруга тя.
— Мили Боже, какво става? — Бродърик с изумление гледаше дъщеря си и прохода в стената.
Емили се изправи на колене, като се опитваше да загаси свещта, която държеше в ръката си, да оправи роклята си и да си сложи очилата — всичкото това едновременно. После се нахвърли върху Саймън, който се извисяваше над нея:
— Как разбрахте, че съм там, милорд?
— Не забравяйте, че ние с вас общуваме на високо равнище, скъпа. В царството на метафизиката интелектуалната връзка несъмнено е всекидневие.
— О, да, разбира се — усмихна се радостно Емили.
Саймън се наведе и й помогна да се изправи. Питаше се дали е постъпил правилно, като я издаде. Познаваше я много добре и знаеше, че не би могла да устои на изкушението да подслуша какво си говорят двамата с баща й. Особено след като съществуваше удобен таен проход, откъдето се чуваше всичко.
Емили въздъхна дълбоко, изтупвайки праха от муселинената си рокля с цвят на праскова.
— Значи толкова за достойнството ми. Но поне направихте сделката, нали? — Тя погледна Саймън изпълнена с надежда. — Ще се оженим, нали?
— Да, скъпа — увери я той. — Както скоро ще откриеш, аз притежавам много недостатъци, но не съм глупав. Не мога да пропусна шанса да направя най-добрата инвестиция в живота си.
Две седмици по-късно, през една мрачна и влажна утрин, Саймън седеше в библиотеката на градската си къща и четеше писмото на Емили, пристигнало по време на закуската. Както обикновено, то съдържаше описания на дискусиите в литературния кръжок, които напоследък очевидно бяха посветени изцяло на творбите на Байрон. Естествено Емили му изпращаше и новите строфи от „Мистериозната дама“, както и няколко несвързани бележки за времето.
Като приключи с четенето, Саймън се почувства разочарован. Беше очевидно, че Емили се съпротивлява яростно на изкушението да включи в писмото нещо, което би могло да бъде изтълкувано като изблик на страст.