— Емили Фарингдън не е като другите Фарингдънови и скоро въобще няма да е Фарингдън. Тя ще бъде моя съпруга.
— Не ми казвай, че това е любов! — възкликна Араминта.
— Повече е инвестиция, или поне така си мисля.
— Инвестиция? Саймън, какво става всъщност?
— Аз съм на тридесет и пет години — отвърна той, загледан в пламъците в камината, — и съм последният от рода. От известно време ми говориш, че е време да изпълня дълга си и да се задомя.
— Разбира се. Но ти си графът на Блейд, притежаваш огромно богатство… Можеш да избираш. Защо се спря точно на мис Фарингдън?
— Мисля, че беше обратното. Тя се спря на мен.
— Мили Боже, не мога да повярвам на ушите си! Предполагам, че поне на външен вид е като другите от рода си — висока и руса?
— Не, тя е по-скоро ниска, има червена коса и лунички, носът й е чип и почти винаги носи очила. Прилича по-скоро на интелигентна фея, но има навика да казва „по дяволите“, когато е ядосана.
— Божичко! — лейди Мериуедър беше истински ужасена. — Саймън, какво си направил?
— Всъщност смятам, че тя ще предизвика сензация, когато я въведеш в обществото, лельо Араминта.
— Искаш аз да я представя?! — отначало Араминта изглеждаше изплашена, но после като че ли се заинтригува от предизвикателството. — Искаш да предизвикам с малката фея обществен триумф?
— Не виждам никой по-подходящ за тази задача. Това е деликатна работа. Страхувам се, че Емили се нуждае от водач, тъй като никога не е била в обществото. Но не искам да бъде депресирана и обезсърчена от твърде много указания и съвети. Смятам, че ти имаш нужните способности и ще успееш да насочиш правилно нейните необикновени качества.
— Саймън, не съм убедена, че има начин да се овладее една крехка, червенокоса фея, която казва „по дяволите“, когато е ядосана.
— Глупости, ще намериш начин. Имам ти пълно доверие.
— Е, ще се постарая. Това е най-малкото, което мога да направя за теб след всичко онова, което ти си направил за мен, Саймън. Ако преди няколко години не ме беше избавил от страхотната бедност, още щях да съм на онази проклета купчина камъни в Нортъмбърленд.
— Нищо не ми дължиш, Араминта — каза Саймън. — Аз съм този, който трябва да ти бъде вечно благодарен за това, че ми помагаше да се грижа за мама, и за това, че продаде последните си бижута, за да ми купиш офицерски чин.
Араминта се засмя.
— Това, че ти дадох старт в живота, беше най-добрата ми инвестиция. Бижутата и дрехите, които мога да си купя сега, струват много повече от онези, които тогава продадох.
Саймън повдигна рамене.
— Ти го заслужаваш. А сега по въпроса за жена ми. Както ти казах, ще оставя всичко в твои ръце. Но трябва да те уведомя, че съществува и един евентуален проблем.
Араминта го погледна внимателно.
— Каква е същността на този евентуален проблем?
— Годеницата ми е твърде импулсивна и преди няколко години е преживяла един твърде неприятен инцидент.
— Инцидент? — попита Араминта с явно заплашителен тон. — Колко лош е този инцидент?
— Както ми обясни Емили, тя — водена от временен изблик на страст — избягала с един млад мъж.
— Мили Боже!
Араминта се облегна на възглавницата и за миг затвори очи от ужас, после хвърли на племенника си укорителен поглед.
— Колко неприятно! Баща й успял ли е да ги спре, преди да минат границата на благоприличието?
— Младият мъж определено не е имал намерение да се ожени за нея. Във всеки случай Емили прекарала една нощ с него в някаква страноприемница. Фарингдън я намерил едва на следващия ден и я прибрал вкъщи.
— На следващия ден? Той не е успял да ги намери цял ден? — Араминта бе напълно шокирана. Тя се приведе напред; в очите й гореше гняв. — Саймън, ти не говориш сериозно, нали? Това е някаква странна шега, която си правиш с бедната си леля. Признай!
— Това не е шега, лельо Араминта. Ще си взема за съпруга жена с лошо минало. Но не се плаши, аз ще се погрижа то да бъде забравено.
— Мили Боже, Саймън! Но как?
Той повдигна рамене без каквото и да е притеснение.
— Моята титла и богатство са напълно достатъчни. И двамата знаем това. Освен това аз лично ще пресичам всеки слух, който се появи.
— О, небеса! На теб ти е приятно, нали? — с разбиране го погледна Араминта. — Осигуряваш си едно голямо приключение.
— Скоро ще разбереш, че Емили носи особен аромат в живота на всеки човек.
— Саймън, ще полудея. Момичето може да е оригинално, а ти обичаш необикновените неща. Ала и двамата знаем, че не можеш да се ожениш за жена, която не е девствена, независимо колко е чаровна. Едно е, когато една жена има дискретни връзки след сватбата си и съвсем друго — когато е била въвлечена в скандал с мъж, преди да се е венчала. Та ти си графът на Блейд и трябва да мислиш за своята титла и положение в обществото!