Саймън отмести очи от огъня и развеселен погледна леля си.
— Ти не ме разбра, лельо Араминта. Уверявам те, тя е чиста като утринна зора.
— Но ти току-що каза, че преживяла голям скандал. Каза, че избягала с някакъв млад мъж и прекарала нощта с него.
— Ти не знаеш какво точно се е случило през онази нощ — възрази Саймън, — а аз съм напълно убеден, че Емили не е делила легло с младежа.
— Откъде си толкова сигурен? — учуди се Араминта. — Освен ако вече не си преспал с нея.
— Не, за съжаление не съм. Уверявам те, че с нетърпение очаквам първата си брачна нощ. Предполагам, че ще бъде много вълнуващо изживяване.
— Тогава защо си сигурен, че тя е невинна? — попита нетърпеливо лейди Мериуедър.
Саймън се усмихна.
— Трудно е да се обясни. Мога само да ти кажа, че аз и Емили установихме уникален начин на общуване, който протича на по-високо ниво.
— По-високо ниво?
— Става дума за света на метафизиката. Твоят проблем, лельо Араминта, е, че не четеш съвременна поезия. Повярвай ми, подобни неща се изясняват на по-високо ниво, където две сродни души плуват в сферата на интелектуалните емоции.
Лейди Мериуедър безмълвно се втренчи в него.
— Откога си се отдал на интелектуални изживявания на високо равнище? Познавам те достатъчно добре и съм сигурна, че кроиш нещо. Чувствам го.
— Нима? Колко интересно. Може би и ти получаваш достъп до знанията си от някакво по-високо ниво, лельо Араминта.
Обикновено лорд Ричард Ашбрук не посещаваше предпочитаните от Саймън клубове. Следователно елегантният млад поет трябваше да бъде търсен из малките клубове по Сейнт Джеймс стрийт, където се събираха контетата.
Саймън го откри в една зала за игра на карти. Ашбрук играеше с лудо безразсъдство, което бе много модерно по онова време. Саймън веднага разбра, че Ашбрук е мечта за всички момичета. Той безспорно беше много красив. Красотата му отговаряше точно на стила, наложен от Байрон — черна коса, черни очи и резки, почти сприхави извивки на устните.
Саймън чакаше спокойно, седнал в люлеещия се стол, като се развличаше с бутилка бяло вино и някой и друг вестник. Към полунощ жертвата му стана от игралната маса. Ашбрук се присъедини към някакъв свой познат и двамата се упътиха към вратата на клуба, говорейки си нещо за търсене на по-интересни забавления.
Саймън стана и бавно ги последва. Не предприе нищо, докато Ашбрук не спря една карета и се качи в нея. Когато неговият другар понечи да го последва, Саймън направи няколко крачки и го хвана за рамото. Мъжът се обърна с явно раздразнение. Той беше по-възрастен от Ашбрук и имаше много по-прахоснически вид от него. Освен това беше много пиян. Саймън го познаваше — името му беше Крофтън, известен комарджия.
— Какво е това? Кой сте вие? — попита Крофтън с провлачен, дрезгав глас. Лицето му, някога красиво, беше изкривено от раздразнение.
— Бих желал да говоря с Ашбрук. Страхувам се, че ще трябва да почакате за друга карета.
Саймън го избута леко, колкото да го отстрани от пътя си.
— Дяволите ви взели — изръмжа Крофтън, опитвайки се да запази равновесие.
— Гросвенър скуер — каза Саймън на кочияша, като се качи в каретата и хлопна вратата.
Ашбрук, излегнат в тъмното купе, го посрещна с нескрита неприязън.
— Какво, по дяволите, става тук? Вие сте Блейд, нали?
— Да, аз съм Блейд — Саймън седна и каретата тромаво потегли по претъпканата улица.
— Какво направихте с Крофтън? Аз и той имахме планове за тази вечер.
— Няма да ви отнема много време. След като стигнем до дома ми, ще можете да се върнете и да приберете приятеля си. А междувременно ние с вас ще изясним един малък въпрос.
— За какво говорите? Какво да изясняваме? — явно отегчен, Ашбрук извади от джоба си кутия с енфие и смръкна.
— Можете да ме поздравите, Ашбрук. Ако все още не сте научили — ще се женя.
Погледът на Ашбрук стана сериозен.
— Чух.
— Следователно знаете, че младата жена, за която възнамерявам да се оженя, не ви е непозната.
— Емили Фарингдън — Ашбрук извърна глава и се загледа през прозореца на каретата.
— Да, Емили Фарингдън. Преди пет години вие и моята годеница сте имали едно малко приключение.
Ашбрук бързо се обърна.
— Тя ви е казала за това?
— Емили е много честна млада жена — каза спокойно Саймън. — Дори да иска, не знае как да излъже. Освен това зная, че от опита за интимна близост между вас през онази нощ не е излязло нищо.