— О, моите бъдещи зетьове. На какво дължа честта? — Саймън посочи на младите мъже два стола точно срещу своя.
— Решихме, че непременно трябва да разговаряме с вас, сър — рече Девлин, — Напълно сме убедени, че играете някаква дяволска игра покрай годежа с Емили. Желаем да ни разкриете истинските си намерения, преди да тръгнете към венчилото.
— Сега изглеждате решен да се омъжите за нея — добави мрачно Чарлз.
— Наистина съм решен да го сторя — Саймън отпусна лактите си върху кадифената тапицерия на своя стол и сви пръсти, после погледна изпитателно двамата Фарингдън. — Дори не съм помислял да извърша нещо, което не подобава на един джентълмен. Така че, ако само това ви притеснява, бъдете напълно спокойни. Сватбата ще протече както трябва.
— Вижте какво, Блейд — каза Девлин. — Аз и Чарлз сме видели доста неща, така че не ни правете на глупаци — вие кроите нещо и ние знаем това. Мислихме много по въпроса и стигнахме до извода, че има само една причина, поради която желаете да се ожените за Емили.
— И тя е?
Чарлз вирна предизвикателно брадичката си.
— Решили сте, че тя може да ви донесе още богатства чрез борсови игри. Нали е така? Ще имате Сейнт Клер Хол, ще си отмъстите на баща ни и ще спечелите още повече богатства чрез борсата.
— Искате да използвате сестра ни по най-безцеремонния начин — заяви Девлин, — а тя, бедното момиче, е толкова глупава и романтично настроена, че не може да се досети за истинските ви намерения.
— А защо не предположите, че аз ще се оженя за нея, защото я обичам и смятам, че тя ще бъде прекрасна съпруга?
— Не ни будалкайте, Блейд! — изсъска Девлин. — вие не сте влюбен в нея. Единствено възможността да ви донесе още богатства ви кара да забравите за скандала.
— Точно така. Знаете, че не сме глупаци. Бихте могли да си намерите много по-добра съпруга от едно глупаво малко момиче с опетнено минало — добави Чарлз. — Нашата бедна Емили не е добра партия.
Саймън бавно стана и пристъпи към Чарлз. Наведе се, хвана го за безупречно завързаната вратовръзка и го изправи на крака. Чарлз изглеждаше смаян.
— Какво, по дяволите…
Останалите му думи се загубиха, когато Саймън бързо се извъртя около себе си. Той бе научил тази хватка от майсторите на старите източни бойни изкуства и знаеше, че неговият нетрадиционен и опасен метод ще учуди младежите, които вероятно бяха учили бокс в Джаксъновата академия. Още по-объркани щяха да бъдат от сложната техника, която съчетаваше духовна самодисциплина и физически умения.
Чарлз полетя във въздуха и едва успя да се задържи на ръба на камината, като заби брадичката си в черния мрамор. С безумен поглед в красивите си очи, той се свлече на пода.
— Мили Боже! — Девлин скочи на крака и се втурна към брат си. — Какво му направихте?
Саймън сграбчи и него и го захвърли по същия безцеремонен начин. Девлин се удари в стената, изпъшка тихо и се просна до Чарлз. Двамата братя гледаха към Саймън, ужасени и зашеметени, и се опитваха да се изправят на крака.
— Защо беше всичко това, мръсно копеле? — изсъска Девлин.
— Естествено заради обида на годеницата ми, за какво друго? — Саймън поправи небрежно вратовръзката си. — А също така и за това, че преди пет години не сте извикали на дуел Ашбрук — нещо, което е било ваш дълг.
— Емили нямаше да ни позволи — изхлипа Чарлз, разтривайки брадичката си. После се дотътри до стола и тежко се строполи на него. — Тя каза, че вината е толкова негова, колкото и нейна. Освен това спомена, че някой ден Ашбрук ще стане голям поет, така че не трябва да лишаваме света от един талант.
— Няма никакво значение какво е казала Емили — Саймън изгледа двамата наконтени младока с явно отвращение. — Това е било ваше задължение.
— Татко каза да потулим колкото може по-бързо работата — изпъшка Девлин. — Ако го бяхме извикали на дуел, скандалът щеше да стане още по-голям.
— Както обикновено, Емили сама се е погрижила за честта си през онази нощ. И без това тя винаги е трябвало сама да се пази, нали?
Девлин го изгледа с недоумение.
— Какви ги говорите? Тя е прекарала нощта с него и е загубила честта си.
— Не, не я е загубила. Тя го е ударила по главата с една саксия и той не е спал в нейната стая.
— Вижте, ние много добре знаем какво се е случило. Емили на другия ден ни обясни всичко и татко каза, че лошото вече е станало.
— Отсега нататък — каза заповеднически Саймън — знайте, че такъв инцидент не е имало. И аз лично ще накажа всеки, който твърди обратното. Ясен ли съм, господа?
Близнаците го зяпнаха с отворени уста, след което си размениха многозначителни погледи.