— Вие не можете просто ей така да заличите голямото петно върху нейната репутация — обади се Чарлз.
— Изпълнявайте! — отсече Саймън.
ГЛАВА 7
— Това е всичко, Хигсън. Можете да тръгвате.
Саймън долови неестествено вълнение в гласа си, докато даваше разпореждания на своя слуга и се намръщи, фактът, че това е първата му брачна нощ, в никакъв случай не биваше да наруши желязното му самообладание.
— Ако това е всичко, сър, ще мога ли да си позволя волността да ви поздравя за вашата сватба? — попита Хигсън. Той беше нисък, набит, добре сложен мъж, който донякъде приличаше на булдог. През последните десет години беше редом с графа навсякъде, тъй като притежаваше нужните качества. Сега Хигсън не показа с нищо, че се е обидил от суровия тон на своя господар. Дори напротив — в бледите му очи се четеше весело удовлетворение. Човек, който се е сражавал срещу пиратите рамо до рамо с господаря си, може да си позволи известни волности.
— Благодаря ви, Хигсън — каза рязко Саймън.
— Сър.
Хигсън се поклони и излезе от стаята. Саймън се загледа във вратата, която свързваше неговата спалня с тази на Емили. Почувства, че нещо в него се стяга. От другата стая не се чуваше никакъв звук; явно съпругата му си беше легнала и го очакваше.
Съпругата му. Саймън си спомни как изглеждаше Емили, когато прекрачи прага на препълнената селска църква. Тя стъпваше много внимателно, понеже бе отказала да носи очилата си, но това колебание, съчетано със срамежливото вълнение в очите й, й придаваше ореол на приказна принцеса, която се докосва до един нов свят. Бялата й рокля със сребърни нишки довършваше ефекта. Учуден от самия себе си, в този момент Саймън се почувства неин защитник и наставник.
Цялото градче се беше пременило в празнични дрехи. Нямаше никакво съмнение, че обществото в Литъл Дипингтън дава своето одобрение за този съюз. Очите на всички членове на литературния кръжок бяха влажни.
Ослепителното великолепие на Саймън, допълнено от чудесната му булка, засенчи напълно присъствието на Бродърик Фарингдън и двамата му синове. Те тримата наблюдаваха церемонията с такъв тъжен вид, сякаш Емили не ставаше богата графиня, а заминаваше за Австралия.
Естествено Емили бе загубена за Фарингдънови, за които нещата стояха така, сякаш наистина бе заминала отвъд океана. След тази нощ тя щеше да принадлежи изцяло на своя съпруг. Нямаше да бъде повече Фарингдън. Саймън бе убеден, че никой от останалите Фарингдън няма да забрави това.
Той сложи ръка на дръжката на вратата и огледа още веднъж спалнята, която някога принадлежеше на баща му. Обзе го силно чувство на удовлетворение. Сейнт Клер Хол и всичко в него беше отново притежание на Трейхернови.
— Бъди сигурен, че няма да го загубя като теб, татко — закле се Саймън на образа, който изплува в съзнанието му.
Двадесет и три години бяха твърде много време, но очакването си струваше. А отмъщението току-що започваше. Да гледаш как Фарингдънови малко по малко губят състоянието си, бе почти толкова голямо удоволствие, колкото възвръщането на Сейнт Клер Хол.
Саймън отвори вратата и влезе в тъмната спалня, която бе свързана с неговата.
— Емили? Защо не си казала на прислужницата да остави една запалена свещ? Срам ли те е, мила? — Саймън влезе навътре в стаята, като се опит ваше да свикне с тъмнината. — Няма защо. Не помниш ли, че аз и ти общуваме на по-високо равнище?
Той спря на една крачка от леглото и изтръпна, разбрал, че червенокосата фея не е под завивките.
— Емили?
Тогава видя внимателно сгъната бележка, поставена върху възглавницата. Саймън се наведе, взе листчето и отиде до вратата, за да го прочете на светлината, идваща от неговата спалня.
Скъпи мой Саймън,
Ако си намерил това писмо, то е, защото си решил да изпълниш своите съпружески задължения. Колко мило от твоя страна, че се подчиняваш на изискванията на дълга, когато желанията ти са съвсем други. Но, уверявам те, това съвсем не е необходимо.
Моля те, повярвай ми, нямам никакво намерение да те обременявам със своите изблици на страст през тази или която и да е друга нощ, докато ти не почувстваш поне искрица на истинско чувство и влечение към мен. Готова съм да чакам толкова дълго, колкото трябва. Ако е необходимо, дори години.
Твоя любяща съпруга.
— По дяволите!
Саймън смачка бележката. После една печална усмивка замести яростното му раздразнение. Е, той знаеше, че първата му брачна нощ няма да бъде обикновена, феите са твърде непредсказуеми.
Той се замисли къде ли би могла да се скрие, и си спомни, че специално тази фея не би могла да устои на желанието да пише нощем в дневника си.