— Саймън, какво става?
Той поклати глава и внимателно остави недопитата чаша. Проклятие! Сега бе предизвикан. Каквото и да си мислеше Емили, той бе взел решението за този брак. Това решение бе врата към отмъщението, което трябваше да съсипе цялото семейство Фарингдън, а обладаването на Емили тази нощ беше просто една стъпка от плана за разплата. Сигурно в този момент Бродърик Фарингдън стискаше зъби от ярост. Преди всичко той беше мъж и баща и щеше да разбере, че дъщеря му вече принадлежи изцяло на врага по начин, по който само жена може да принадлежи на мъж. Тя ще бъде завинаги загубена за Фарингдънови.
Но първо малката фея трябваше да бъде подмамена да се отдаде на собствената си страст.
— Скъпа моя, има един факт, който не може да бъде пренебрегнат — каза замислено Саймън.
— Кой е той?
— Ти каза, че си способна да установиш рядка форма на метафизично общуване.
— Вярвам в това с цялото си сърце, Саймън. Иначе не бих се омъжила, заклевам се.
— И ти желаеш тази уникална връзка между нас да се задълбочи и заздрави, нали?
— О, да, милорд — очите й светеха като диаманти. — Желая го с цялото си сърце. Това е моята цел и съм готова да работя усърдно, за да я постигна.
— Аз също споделям твоите намерения и желания.
— Саймън, не можеш да си представиш колко съм щастлива да го чуя.
— Както виждаш, аз също съм мислил по този въпрос. И искам да ти предложа един метод, който би задълбочил нашата метафизична връзка. Трябва да влезем колкото може по-бързо в царството на физиката.
Емили се вторачи в него.
— Да влезем в царството на физиката?
— Точно така. Изглежда твърде логично, нали? Метафизичният и физичният свят трябва да се свържат здраво.
— Наистина ли?
— Каквото става в единия свят, същото трябва да се случва и в другия. Не си ли съгласна?
Емили се замисли, преди да отговори.
— Смятате, че събитията в метафизичните пространство са отражение на физическата действителност? Това е забележителна идея и вие сте напълно прав, милорд. Напълно логично е.
— Като имаш предвид тази теория, надявам се, че ще ми позволиш да изпълня своите съпружески задължения през първата брачна нощ.
— Но, Саймън, аз вероятно няма да…
Той вдигна ръка, за да я накара да замълчи.
— Не заради теб, а заради мен, скъпа.
— Заради теб? — тя изглеждаше твърде учудена от това обяснение.
— Точно така. Ако аз съм прав, крайният резултат ще бъде добър и за двама ни. Възможностите ни за духовно общуване ще бъдат силно увеличени. Желая да установя метафизичната ни връзка толкова, колкото и ти, Емили.
Красивите й очи се изпълниха с огън, породен от дълбока женска страст. Ръцете й се бяха вплели една в друга толкова силно, че кокалчетата й побеляха. Меките й устни трепереха.
— Саймън, уверен ли си, че резултатът ще бъде добър?
Саймън осъзна, че нито една жена не го бе гледала толкова искрено. Тялото му отвърна с луда страст. Кръвта му гореше, сякаш бе взел наркотик. Спомените от първата нощ с нея завладяха съзнанието му. Скоро тя ще бъде негова и цялата тази топлина и страст ще му принадлежат.
— Да, Емили, вярвам в добрия резултат — Саймън усети, че гласът му преграква, а думите се преплитат в устата му. — Уверявам те, нямам възражения за този експеримент скъпа. Ще опитаме ли да видим какво ще се получи?
— О, Саймън! — Емили се хвърли в прегръдките му. — Милорд, вие сте толкова щедър и благороден. Не мога да повярвам, че съм имала щастието да се омъжа за вас.
Саймън се усмихна с лице, заровено в червените й къдрици, паднали изпод нощната шапчица. Очакването още повече разгаряше желанието му.
— Аз съм щастливецът, Емили.
— Не, не, само аз спечелих. Не заслужавам толкова добър съпруг като вас. Не и след като се опозорих преди пет години. Но ви имам и съм благодарна на съдбата. Защото това е съдба.
— Възможно е.
Той я целуна и свали очилата и нощната й шапчица. Косата й се разпиля като огън върху раменете й. Саймън целуна едно след друго двете й очи. Клепките й запърхаха като малки пеперуди. Тя го погледна замечтано. Едва стигаше до реверите на черния му халат.
— Саймън?
— Тихо, любов моя. Достатъчно говорихме тази вечер. Дойде време да се научим да общуваме по друг начин.
Устните му се впиха в нейните и той чу как тя изстена, когато вкара езика си между тях. Желанието, което се разгаряше в него, беше толкова силно, че замъгляваше съзнанието му. Смътно осъзна, че трябва да вземе на ръце жена си и да тръгне с нея по стълбите, но спалнята й му се видя прекалено далеч. Желаеше я сега. Никога не бе желал толкова страстно една жена. Тялото му гореше. Но и тя го желаеше и той го чувстваше. Тялото й трепереше в ръцете му, въртеше се в прегръдките му и съзнанието, че е твърде слаба, за да се съпротивлява, го караше да се чувствува необикновено силен.