Той разкопча пеньоара и оголи раменете й. Емили не се възпротиви, когато дрехата падна в краката й. Саймън погледна надолу и видя малките тъмни зърна на гърдите й, които възбудено напираха през муселиновата нощница.
— Ти ме желаеш — пошепна той.
— Повече от всичко на света. Обичам те, Саймън — тя обви ръце около врата му и срамежливо го целуна. — Заклевам се, че ще бъда добра съпруга.
— Да, моя малка магьоснице — отвърна и я повали на килима срещу огъня. Тя се подчини с готовност, вкопчи се в него и зарови пламналото си лице в гърдите му. После потрепери отново и Саймън чу как дъхът й за миг секна. — Студено ли ти е? — попита той и се изпъна до нея.
— Не — погледна го бързо, после притвори очи. — Не, от огъня идва топлина. Не ми е студено, но съм нервна.
Той се усмихна и плъзна ръка под нощницата й. После наведе глава и я целуна по врата.
— Като се имат предвид обстоятелствата, това е разбираемо.
— Така ли мислиш? — погледна го с тревога Емили.
— Просто не си свикнала да общуваш физически.
— А ти?
Саймън бе смаян от въпроса й, но собственият му отговор го изуми още повече.
— Не — чу се да казва той. Това не му се беше случвало никога преди. Желанието му никога не е било толкова силно и неконтролируемо. — Не, това е нещо ново за мен, скъпа.
— Значи заедно ще изследваме този нов свят — усмихна се трепетно тя. — Ще бъдем пътници, впуснали се в мистериозно пътешествие.
— Ще бъдем — обеща той.
Пръстите му потръпваха, докато разкопчаваше нощницата и бавно я смъкваше от тялото й. Подпря се на лакът и въздъхна дълбоко, вперил поглед в съкровището, което се разкри пред него. Беше запленен от изящните, женствени извивки на нейните гърди, очарован от чувствените й бедра и грациозни крака.
— Емили, ти си прекрасна.
Той се протегна и докосна розовото кръгче, което украсяваше бялата й гръд. Палецът и показалецът обхванаха зърното и нежно започнаха да го мачкат. То се изду като черешова пъпка, готова да разцъфне. Безсилен да устои, Саймън наведе глава и засмука сладкия плод.
Емили изстена силно и се изви, търсейки устните му. Пръстите й неистово се впиха в тялото му. Той усети напрежението, което я изгаряше и това го възбуди още повече. Тялото му се сгърчи от вълнение. Ръката му се спусна надолу по бедрата й, търсейки червените къдрици между тях. Когато намери топлото влажно място, той имаше чувството, че полудява. Цялото му тяло гореше.
— Саймън, чувствам се странно.
Замаян, той вдигна глава и видя, че на лицето й е изписано очакване. Саймън хвана ръката й и я насочи под халата си.
— Знам, любов моя. И аз. Докосни ме, Емили.
Той свали халата си и сложи ръката й върху слабините си. Очите на Емили се разшириха от почуда.
— Саймън, добре ли си?
— Не, но скоро ще ме накараш да се почувствам по-добре — той я целуна, но не й позволи да отмести ръката си. — Това ме кара да се чувствам толкова добре. О, да! Обхвани ме с пръсти. Стисни ме!
Той бавно започна да се движи между пръстите й, докато почувства, че ще пламне.
Когато тя престана да се опитва да отдръпне ръката си и изглеждаше заинтригувана от реакцията на тялото му, Саймън пусна китката й. След това докосна копринената кожа на бедрата й. Ръката му се плъзна слепешком нагоре и спря, когато достигна набъбналите листенца, които скриваха тайните й. Той бавно провря пръста си в тесния отвор и в същото време докосна малката, чувствителна пъпка. Емили изкрещя и ръката й инстинктивно се сви. Саймън изпъшка и разбра, че не може да чака повече. Тя му въздействаше твърде силно, а не можеше да допусне унижението да свърши в ръката й и да разлее семето си по корема й.
— Емили, време е. Боже, помогни ми, не мога да чакам повече.
Той легна върху нея, като се опитваше да разтвори бедрата й. После насочи пениса си към мястото, където преди това я галеха пръстите му.
— Саймън?
— Доверяваш ли ми се, малка моя?
— О, да, Саймън. Вярвам ти напълно — тя го погледна с премрежен поглед и обви ръце около гърба му.
— Заклевам се, че винаги ще те пазя, Емили. Помни това. Каквото и да ти се случи, аз винаги ще се грижа за теб.
— Да, Саймън.
Той хвърли един поглед надолу към нея, като си мислеше, че никога не е виждал нищо по-прекрасно от Емили, изцяло отдадена на страстта. Езикът му пробяга по долната й устна. Бузите й бяха покрити с прелестна руменина. Саймън чувстваше тялото й — стегнато, гъвкаво и изключително еротично. Тя е девствена, припомни си той, и трябва да бъда много внимателен, за да не я нараня силно и да не я боли.