Но желанието му да проникне в нея бе по-силно от разума. Той използва пръстите си, преди да я обладае напълно. После се опита да се овладее. Капчици пот избиха по челото му и потекоха надолу.
— Саймън? — в гласа на Емили прозвуча объркване. Други чувства владееха сега тялото й, чувства, породени повече от смущение, отколкото от чувствено очакване.
— Първия път няма да бъде лесно — каза той, — Ти си толкова малка и стегната.
— Не съм сигурна, че това ми харесва, Саймън.
Той простена.
— Опитай се да се отпуснеш. Довери ми се, дръж се за мен и ми се отдай.
— Наистина ли вярваш, че това ще заздрави нашите духовни връзки? — попита тя малко отчаяно.
— Да. Господи, да!
Саймън не можеше повече да се сдържа и с едно рязко и силно движение влезе в нея до края. Той инстинктивно я прегърна и впи устни в нейните. Почувства как ноктите й се забиват в гърба му.
— По дяволите, Саймън — Емили стискаше очи и дишаше бързо. Цялото й тяло трепереше.
Саймън се опита да се въздържи малко, докато Емили свикне с неговото проникване. Тя не помръдваше. Беше очевидно, че се страхува.
— Емили, Емили, скъпа моя, погледни ме — замоли се Саймън, тъй като беше на края на силите си. — Нараних ли те?
Ресниците й потрепнаха и се вдигнаха. Всякакви следи от чувства бяха изчезнали от очите й. Погледът й бе смел и решителен.
— Свършихме ли?
Саймън изруга тихичко. Тя бе малка, крехка и мила, а той се чувстваше голям, тежък и непохватен. Тялото му не можеше да спре и той продължаваше да се движи.
— Не — измърмори той, — още не сме свършили.
— Това — тя облиза устните си — е злополучно.
— По дяволите, Емили. Не го направих добре. Съжалявам, трябваше да бъда по-внимателен.
— Това може би щеше да помогне — рече задъхано тя. — Но ти не трябва да се обвиняваш, скъпи Саймън. За това общуване явно трябва малко повече практика.
— Да, практика — съгласи се Саймън. — Ние ще имаме много време за практика, ти и аз.
Внимателно, като премерваше силите си, той започна да се движи отново.
Саймън усети как Емили започна колебливо да се вие под него, явно опитвайки се да свикне с мисълта, че има мъж в себе си. Нейните сладки движения бяха достатъчни.
— Емили, не! О, любов моя…
Беше твърде късно. С дрезгав, приглушен стон той се изпъна, треперейки с цялото си тяло. Пламъците на огъня допълваха топлината на Емили. Саймън се бе отдал на сладостта от преживяването така, както никога преди това.
За един безкраен миг той сякаш висеше във въздуха, после с тиха въздишка се отпусна върху нея. Доста дълго остана да лежи така, докато мускулите му започнаха постепенно да се отпускат. Саймън смътно осъзна, че никога досега не е бил толкова задоволен. Лека-полека дишането му се нормализира и той отвори очи.
Емили му се усмихваше; погледът й бе пълен с любопитство и почуда.
— Е? — запита тя, когато видя, че миглите му се повдигнаха.
Саймън се загледа в нея и се почувства като тъпак.
— Какво?
— Стана ли?
Той разбра, че е изпуснал нишката на разговора и се опита да се концентрира.
— Какво е станало?
— Нашият експеримент за задълбочаване на метафизичното ни общуване. Чувстваш ли се по-близо до мен в духовен план, Саймън?
— Мили Боже! — той премигна и се обърна на другата страна, като я притискаше към гърдите си. За няколко секунди погледът му бе вперен във високия таван, докато се опитваше да дойде на себе си.
Тя внимателно докосна космите по гърдите му.
— Саймън?
— Да? — отвърна той, като си мислеше, че метафизичното общуване е последното нещо, което го вълнува в този момент.
— Радвам се — рече тя и сгуши глава в рамото му.
Саймън се вгледа в червените й къдрици, които отразяваха светлината от огъня. Като излъскана мед, помисли си той. После действителността се стовари върху него с цялата си тежест.
— Това е първата ни брачна нощ.
— Да.
— Нашата първа брачна нощ, а аз те обладах на пода в библиотеката.
— Предпочитам да запомниш, че в първата ни брачна нощ си се любил с мен на пода в библиотеката — отвърна провлачено тя.
— Трябваше да се овладея — каза рязко Саймън и прокара пръсти през косата си. — Трябваше да бъдем в твоето или в моето легло.
— Не се притеснявай, Саймън. За мен няма особено значение къде съм прекарала първата си брачна нощ — усмихна се сънено Емили. — Ако искаш, няма да описвам подробностите в моя дневник.
— За Бога, за нищо на света не ги вписвай в проклетия си дневник! — Той се изправи на крака и нервно облече халата си. После се наведе, вдигна Емили и свали нощницата й. Тя бе изцапана с доказателството за нейната девственост. Саймън загъна Емили с халата, а в съзнанието му се прокрадваше чувства на вина.