Дакет се изкашля и отвърна с искрено задоволство:
— Предполагам, че графът е забранил на вашия баща да посещава къщата без негово разрешение, мадам. Разбрах, че тази уговорка е била направена вчера.
Очите на Емили се разшириха от почуда. Тя знаеше, че баща й и нейният съпруг не се обичат. Но уговорката бе направена в деня, когато тя подслуша разговора им за своето бъдеще. Саймън беше казал, че ако баща й приеме неговите искания, ще може да продължава да се среща с дъщеря си. Емили беше убедена, че те се споразумяха точно така.
— Има някакво недоразумение — каза тя на иконома.
Дакет предпочете да не спори.
— Нищо повече не мога да ви кажа, мадам. Да изпратя ли някой, който да предаде на мистър Фарингдън, че не можете да се срещнете?
— По дяволите, не, Дакет! — скочи на крака Емили. — Както виждате, няма причина да не се срещна с баща си. В действителност се радвам да чуя, че той е наблизо. Нямах време да се сбогувам с него и с братята ми вчера. Бях твърде заета и дори не разбрах, че семейството ми е заминало за Лондон, докато графът не спомена. А тогава беше вече твърде късно.
— Да, мадам — Дакет се поклони. — Ще изпратя Лизи да ви донесе някоя по-топла дреха; навън е доста хладно.
— Не се притеснявайте, Дакет — Емили погледна навън и видя яркото априлско слънце. — Не се нуждая от нищо. Денят ще бъде хубав.
Дакет се изкашля.
— Както желаете, мадам. Разбирам, че не е моя работа да говоря, но…
— Да, Дакет? Какво има?
— Просто се чудя дали мадам смята, че е разумно да се среща с мистър Фарингдън в градината.
— Мили Боже, Дакет — засмя се Емили. — Та аз отивам да видя баща си, а не някой любовник или убиец.
— Разбира се, мадам, но си помислих, че графът може да има някои забележки относно тази среща.
— О, стига, Дакет, вие въобще не разбирате. Говорим за моя баща. Не се притеснявайте какво ще каже графът. Аз и той общуваме по рядък начин. Разбираме се много добре.
Емили заобиколи масата и излезе от стаята, като се усмихна окуражително на Дакет, минавайки край него.
— Разбирам. — Дакет не изглеждаше много убеден.
Емили не обърна повече внимание на възраженията му. Нямаше начин Дакет да знае какво се бе случило миналата нощ между нея и Саймън, следователно не можеше да предполага за метафизичната връзка между тях.
Емили беше решена да изглади неразбирателството. Саймън никога нямаше да посмее да я отдели от баща й. Нямаше смисъл. Заплахата беше просто средство при преговорите, от което се бе възползвал, за да възстанови справедливостта.
Денят наистина щеше да бъде слънчев, но въздухът бе хладен. Емили беше прекарала целия си живот в провинцията и знаеше какво означава това. Идваше буря. През нощта щеше да вали.
Тя огледа южната градина със задоволство и удовлетворение. Жълти нарциси и ранни рози разцъфваха в ярко изобилие: въздухът бе изпълнен с аромата на първите цветя. Един малък, натруфен фонтан, увенчан с херувимче, заемаше центъра на градината. Зад него имаше зелен плет.
Бродърик Фарингдън чакаше зад плета. Лицето му беше напрегнато и той непрекъснато се оглеждаше наляво и надясно.
— Татко! — усмихна се Емили и забърза към него. — Радвам се, че си се върнал, за да се сбогуваш с мен. Съжалявам много, че не успях да си взема довиждане с теб и близнаците вчера. Имаше толкова много хора. Беше прекрасна сватба, нали? Всички от околността бяха дошли и всички бяха много радостни за мен.
— А Блейд се е погрижил да си постоянно заета, нали? — каза мрачно Бродърик. — Да те държи през цялото време на крака! Танцувала си, пила си, разговаряла си с гостите и затова не си успяла да забележиш как той ни отпрати. Ето, аз съм тук, принуден да се крия като разбойник в нощта, само за да мога да си взема довиждане с единствената си дъщеря.
Емили се извърна и го погледна учудено.
— Той каза, че сте си тръгнали. За какво говориш, татко?
Бродърик поклати тъжно глава.
— Мое бедно, невинно момиче. Ти все още нямаш представа в какво си се забъркала, нали?
— Моля те, не се тревожи за мен, татко. Знам какво правя и съм наясно със своя брак.
Бродърик я изгледа сериозно.
— Нима? Чудя се, колко дълго ще бъде така. Предполагам, че непоправимото е станало. Блейд не обича да пропуска.
— За какво говориш, татко? Моля те, бъди по-ясен.
Бродърик я изгледа подозрително, но и с малко надежда в очите.
— Блейд не те е оставил самичка тази нощ, нали? Всички ли шансове са загубени?
Лицето на Емили поруменя.
— Какво искаш да ти кажа, татко?
— Сега не е време за детинщини. Това е бизнес — Бродърик изглеждаше още по-обнадежден. — Кажи ми истината, момиче! все още ли си девствена? Защото ако си, още не е късно. Можем да преобърнем всичко в наша полза.