— Вие се върнахте, милорд! Чудесно! Сега вече можем да изясним недоразуменията помежду ни…
Саймън въобще не й обърна внимание и студено изгледа баща й.
— Предчувствах, че рано или късно ще се появите, Фарингдън. Дойдохте да се сбогувате с дъщеря си, така ли?
Графът изглеждаше заплашителен в костюма си за езда. Раменете му — едри и силни — ясно изпъкваха изпод тесните дрехи. Стегнатите бричове подчертаваха здравата мускулатура на тялото му. Той лениво почукваше с камшика си за езда по кончова на блестящия си черен ботуш и презрително гледаше бащата на Емили.
Бродърик Фарингдън отначало се обърка, но после просто побесня.
— Виж какво, Блейд. Човек има право да си вземе сбогом с единствената си дъщеря, а ти не ми даде тази възможност вчера.
Саймън се усмихна подигравателно.
— Не искам да се мотаеш наоколо, освен ако е наистина необходимо. Но днес ме осведомиха, че си прекарал нощта в една близка страноприемница на пътя за Лондон. Не бях много изненадан, когато преди малко новият иконом ми извести, че Емили получила бележка да посети южната градина. Страхувам се, че не мога да позволя подобни тайни срещи, Фарингдън.
Емили се засмя с облекчение.
— Точно това му обяснявах, Саймън. Знаех, че не си искал да го изгониш от къщата. Няма никакъв смисъл да се срещаме по този начин, когато можем да се виждаме в гостната. Но татко е останал с впечатлението, че ти не искаш той да ме вижда.
Двамата мъже я изгледаха с такова удивление в очите, сякаш херувимчето от фонтана бе проговорило с човешки глас.
— Просто е невъзможно да избегнем баща ти, особено когато сме в града — хладно каза Саймън. Но ти никога и при никакви обстоятелства няма да се срещаш с него или с близнаците сама. При редките случаи, когато ще сме длъжни да се видим с твоето семейство, аз ще те придружавам. Разбра ли, Емили?
— Но, Саймън… — тя го гледаше, смаяна от непоколебимия му тон. — Смятам, че отиваш твърде далеч. Няма нищо страшно в това да се виждам със семейството си.
— Адски вярно — рече бързо Бродърик, като се опитваше да се противопостави на графа. — Ние сме нейното семейство, човече.
— Вече не. Сега Емили има ново семейство — каза Саймън — и вие можете да бъдете сигурен, че като съпруг ще се грижа за нея и ще я пазя така, че никой да не може да я докосне.
— По дяволите — избухна Фарингдън, — не можеш да държиш това момиче като затворник.
— Не мога ли? — ядоса се Саймън.
На Емили не й харесваше създалата се между двамата атмосфера. Тя хвана баща си за ръката:
— Татко, моля те, не се карай днес със Саймън. Това е меденият ми месец. Сигурна съм, че всичко ще се оправи. Може би за теб ще е по-добре, ако заминеш веднага за Лондон.
— Прекрасна идея, Фарингдън — Саймън стъпи с единия си крак ръба на фонтана. — По-добре си тръгни. Игралните маси в Лондон те очакват, нали? Ще ми бъде забавно да видя колко дълго ще запазиш членството си в клубовете „Сейнт Джеймс“.
Бродърик се засегна.
— Взели те дяволите! Да не би да ме заплашваш, че ще ме изхвърлиш от клубовете?
— Ни най-малко — Саймън изтупа леко праха от бричовете си. — Разбира се, мога да го направя, но няма нужда от такива изключителни мерки. Много скоро ще бъдете изхвърлени — ти и твоите синове — когато вече няма да сте в състояние да плащате своите сметки. А когато щастието ти изневери в уважаваните клубове, ще бъдеш принуден да отидеш в най-долнопробните бардаци, където късметът ще те напусне още по-бързо.
— Мили Боже! — въздъхна Фарингдън и пребледня.
Сега Емили беше наистина ужасена. Най-после тя разбра, че противопоставянето между двамата мъже е много по-сериозно, отколкото предполагаше.
— Саймън? — прошепна тя колебливо.
— Върни се в къщата, Емили. С теб ще разговарям по-късно.
— Саймън, ще трябва да говоря с теб сега.
— Направи го, Емили — Бродърик нахлупи още по-здраво шапката си от меча кожа. Сините му очи горяха от ярост и разочарование. — Обясни на това чудовище, че сте женени. Ако можеш, разбира се. Но не мисли, че ще размекнеш сърцето му. Той ни мрази всичките, дори близнаците, които никога не са му сторвали никакво зло. А щом мрази тях, значи презира и теб. Въпреки всичко ти си просто още една от Фарингдънови.
— Татко, ти не разбираш.
— Още една от Фарингдънови — повтори яростно Бродърик. — Запомни добре това, Емили. Когато той дойде през нощта при теб и си потърси съпружеските права, погледни на това като на сношение между кобила и жребец.
Емили бе потресена. Тя закри устата си с ръка, а очите й се разшириха от ужас. Никой мъж не бе говорил подобни неща в нейно присъствие, дори близнаците, когато я дразнеха.