— Махай се оттук, Фарингдън — каза Саймън със заплашително тих глас и свали крака си от фонтана. — Веднага.
— Желая ти радост в брачното ложе, скъпа щерко — рече със сарказъм Бродърик. После се завъртя на пети и си тръгна.
На Емили й се искаше да извика след баща си, но, изглежда, беше загубила гласа си. Тя просто стоеше и го гледаше тъжно, докато Саймън не се размърда. Той застана точно пред нея, като скри от погледа й отиващия си Бродърик. Очите му бяха ужасяващо безразлични.
— О, Саймън, той просто не разбира — каза тихо Емили.
— Не съм толкова сигурен. — Саймън я хвана за ръката и я поведе към къщата. — Но се надявам, че сега най-после започна да разбира.
— Но той не може да си представи, че нашите отношения са нещо съвсем различно от това, което си мисли. — Хвърли умолителен поглед към своя съпруг и се опита да го подтикне да се съгласи с нея. — Загрижен е за мен, понеже не знае за нашите особени форми на общуване. Баща ми не е изучавал метафизиката.
— В това мога да повярвам. Единственото нещо, което баща ти е изучавал, са картите. Емили, мисля, че трябва да ти дам някои пояснения за това, което казах преди няколко минути. Ти няма да оставаш насаме с баща си и братята си. Ще бъда всеки път с теб независимо къде ще ги виждаш, а тези срещи ще бъдат сведени до минимум. И повече няма да изпращаш на Дейвънпорт инструкции, които засягат тяхното финансово положение.
— Саймън, знам, че искаше да отмъстиш на баща ми, но ти сигурно си удовлетворен от възвръщането на Сейнт Клер Хол. Знам, че заплаши баща ми, че ще преустановиш всякакви контакти между мен и него, но сигурно не смяташ да изпълниш заплаха си. Не и сега, когато си върна къщата.
— Какво те кара да мислиш, че съм доволен от придобиването на къщата? Баща ти продаде всичките земи. Нищо не може да замести имотите, които са загубени. Нищо не може да промени обстоятелството, че баща ми си пръсна черепа заради твоя баща. Нищо не може да промени и това, че майка ми се съсипа и умря заради действията на баща ти. Нищо не може да промени факта, че баща ти унищожи семейството ми.
Емили беше потресена от безумната злоба и горчивина в гласа на Саймън. Никога преди той не бе показвал толкова силна емоционалност. За пръв път тя започна да разбира неговите чувства към баща й, които далеч надхвърляха обикновеното желание за справедливост.
— Разбирам. И съжалявам страшно много — рече бързо Емили. — Трябва да го знаеш. Но всичко това се е случило много отдавна. То засяга нашите родители, а не самите нас. Това е работа на предишното поколение. Сега, когато си възвърна Сейнт Клер Хол, трябва да оставиш всичко в миналото, в противен случай ще продължиш да се тормозиш. Саймън, трябва да се гледа в бъдещето.
— Така ли? И какво мислиш, че виждам, когато погледна в бъдещето? — попита сухо Саймън.
Емили пое дълбоко въздух, преди да му отговори.
— Проблемът е в нашите отношения, милорд — предположи искрено тя. — Както сам казахте миналата нощ, те са заздравени и задълбочени от нашия физически съюз. Ние споделихме нещо особено. Сигурно не желаете да се отдадете на тъгата по миналото, а искате да се радвате на новите методи на общуване.
Той я погледна със свити вежди. Изглеждаше развеселен.
— Ти предполагаш, че съм забравил за остатъка от моето отмъщение, само защото ми предлагаш радост в брачното ложе?
Емили не можеше да отгатне какво е настроението на Саймън. Взря се в съпруга си през стъклата на очилата си, обзета от лошо предчувствие. Той внезапно й се стори много опасен. Драконът се бе промъкнал в южната градина и търсеше своята жертва.
— Миналата нощ — започна бавно Емили — вие казахте, че за нас удоволствията в брачното ложе ще бъдат уникални. Казахте ми, че те ще бъдат свързани с чисти и благородни страсти от царството на метафизиката. Така нашият съюз се проявява както в метафизичен, така и във физичен план. Вероятно този вид отношения са доста специални и трябва да се възпитават, нали, милорд?
Гняв изригна в златните очи на Саймън.
— За Бога, Емили! Как може да си толкова наивна! Това, което стана между нас миналата нощ, няма нищо общо с никакво духовно царство. Всичко беше една необуздана страст.
— Саймън, ти не го мислиш! Та нали ти сам ми обясни за връзката между двата свята — тя се изчерви, но не отмести погледа си. Знаеше, че сега се бори за нещо много важно. — Нашите страсти се одухотворяват в телата. Помниш ли как ми обясни, че нашата любов в света на физиката ще заздрави и задълбочи връзката ни в царството на метафизиката?
— Емили, ти си умна жена…
Тя се усмихна мило и отвърна: