— Благодаря ти, Саймън.
— Но понякога говориш като пълна глупачка. Наговорих ти всички тези глупости за връзката между световете на метафизиката и реалността само за да потисна страха ти от брачното ложе. Това са обичайни страхове, мога да добавя, и са породени от липсата на опит.
— Аз не се страхувах от любенето, милорд. И ако си спомняте, съвсем не съм без опит.
— Разбира се, че беше разтревожена — отвърна той, — Това бе очевидно. Съпругите, които не се страхуват, не оставят бележки на възглавниците, а чакат в леглото си, където им е мястото. А колкото до твоя опит, скъпа, той е просто смехотворен. Ти си само една жена. Ако наистина имаше някаква идея за отношенията между мъжете и жените, нямаше да драскотиш в дневника си, а щеше да ме чакаш в леглото.
— Но, Саймън! Обясних ти, че бях загрижена за теб. Не исках да те карам да се чувстваш задължен спрямо мен.
— По дяволите, жено! Ти се страхуваше от непознатото и в тревогата си използва всички тези глупави измислици — например, че не искаш да ме насилваш. Чистата истина е, че ти се нуждаеше от подкрепа, и аз казах това, което искаше да чуеш.
Тя прехапа устни.
— Значи си ме излъгал за заздравяването и задълбочаването на нашите отношения?
— Емили, направих това, което трябваше, за да успокоя страховете ти. Ние имахме работа, свършихме я и сега вече няма връщане назад.
— Само това ли те е интересувало? Тази сутрин никой да не си помисли за връщане назад? — попита плахо Емили. — Ти не си почувствал, че снощи бяхме отнесени на златния бряг на любовта?
— По дяволите! За Бога, жено, ще спреш ли своите бръщолевения за романтика и метафизика? Наситих се на романтичните ти отклонения. Това е брак, а не стих от лирична поема. Време е да осъзнаеш действителността. Ти не си повече Фарингдън, ти си моя съпруга. Ще живеем добре, ако добре осъзнаеш този факт.
— Ще ми е трудно да го забравя, Саймън.
— Виждам, че не можеш — рече той, а златните му очи блестяха. — Емили, време е да разбереш, че от теб искам едно нещо, което поставям над всички други.
— Искаш моята любов? — в очите й все още блестеше искрица надежда.
— Не, Емили — отвърна грубо Саймън. — Това, което искам от теб, това, което ще взема от теб на всяка цена, е твоята лоялност спрямо мен. Ти си графинята на Блейд. Ти си Трейхерн. Ти не си повече Фарингдън. Ясно ли ти е?
И последният проблясък на надеждата изчезна.
— Бяхте много ясен, милорд.
Емили обърна гръб на мъжа, когото обичаше с цялото си сърце, и се запъти към голямата къща, като устоя да не се обърне назад. От очите й се стичаха сълзи, докато се качваше към спалнята си.
Трябваше да си тръгне. Всичките й мечти и надежди бяха погубени. Тя просто не може да остане тук като негова съпруга. Ако го направеше, щеше да се подиграе със своите чисти и благородни чувства. Щеше да бъде непоносимо да вижда всеки ден Саймън и да знае, че той не изпитва нищо към нея. Дори нещо повече — да му позволява да идва през нощта като жребец при кобила.
При последната мисъл сълзите потекоха още по-силно. Трябваше да се махне незабелязано. Емили се втурна в своята спалня и започна да прибира дрехите, с които щеше да си тръгне от Сейнт Клер Хол.
ГЛАВА 9
Саймън отново погледна към големия часовник в библиотеката. Беше почти шест часът, а Емили още не бе слязла при него, за да изпият по чаша шери преди вечеря. Започна да си мисли, че вероятно тази сутрин е била напълно съкрушена. Тя беше една малка, романтична жена, която вярва в приказките с хубав край.
Саймън рядко губеше самообладание. Той се гордееше с това качество, както и с факта, че умее да контролира чувствата си. Но тази сутрин, когато се прибра от езда и научи, че неговата съпруга си е уредила тайна среща с Бродърик Фарингдън, нещо в него се пречупи. Тази новина беше напълно достатъчна, за да разкъса възела от емоции, останал у Саймън след първата му брачна нощ, и да породи у него силна ярост.
Саймън се загледа в златистата течност в своята чаша и си припомни как Бродърик Фарингдън нагло се бе опитал да убеди Емили да продължи да води неговите финансови дела. Копеле, помисли си Саймън. Дали наистина вярва, че този номер може да мине? Разбира се, сигурно вярва, Фарингдънови бяха подли, нечисти хора, които биха опитали всичко, стига да са убедени, че нищо няма да им се случи. Но дъщерята, техният финансов гений, принадлежеше на Саймън, а той знаеше как да пази своето.
Той бе много доволен, когато по време на сватбата съобщи на Фарингдън, че ще забрани на Емили да прави инвестиции от името на баща си и братята си. За Саймън беше изключително удоволствие да види израза върху лицето на стария си враг, когато издърпа изпод носа му примамката, с която го бе залъгвал през последните няколко седмици.