Единственото й утешение беше, че на другия ден ще бъде в Лондон. Без съмнение баща й и братята й щяха да бъдат безкрайно изненадани и тя бе убедена, че ще я приемат с отворени обятия. Емили не мислеше да им казва, че е била глупачка, но така или иначе нищо не можеше да се направи. Ще трябва да слуша своето семейство повече, отколкото глупавото си романтично сърце.
Емили се наведе, вдигна единия от тежките куфари и го постави на леглото. Първо — най-важното. Беше много гладна и знаеше, че трябва да пази силите си. Започна да се приготвя да отиде в столовата на страноприемницата.
Няколко минути по-късно слизаше неуверено по стълбите с ясното съзнание, че дамите не пътуват сами, освен ако не са много бедни. Търсеше си белята, като се появяваше в столовата без придружител или прислужница, но нищо не можеше да се направи. Вероятно ще бъде поканена в някоя компания, където има дами. Все пак тя бе графиня.
Първият човек, когото видя Емили, бе точно това, което търсеше — една добре облечена млада дама. Тя въздъхна с облекчение. Щеше да се представи, да обясни, че е самотна, и да помоли дамата да я приеме на нейната маса. Всичко щеше да се нареди добре.
Младата жена седеше самичка до огъня в малката и празна столова. Емили се приближи внимателно и с изненада забеляза, че дамата има подозрителна червенина около очите си, което подсказваше, че е плакала. Ръцете й, в елегантни ръкавици, се бяха вкопчили в скъпата й рокля. Очевидно тук имаше още една жена с разбито сърце.
— Извинете, мис — каза колебливо Емили, — виждам, че сте сама, и си помислих дали не бихме могли да вечеряме заедно. Името ми е Емили Фарингдън — тя млъкна за момент, после добави: — Трейхерн. Сметна, че не е необходимо да използва наскоро придобитата си титла. Тя беше графиня само от един ден и истината бе, че съвсем не се чувстваше такава.
Красивата млада блондинка, която нямаше повече от деветнадесет години, погледна нагоре, след което облекчение, по-голямо от това на Емили, светна във влажните й очи.
— Разбира се, мис Фарингдън-Трейхерн. Ще ви бъда много благодарна. — Тя се огледа бързо в празното помещение и добави тихо: — Името ми е Силест Хамилтън.
— За мен ще бъде удоволствие да ви правя компания, мис Хамилтън. За Лондон ли пътувате? — Емили седна срещу своята нова приятелка.
— Лондон? Мили Боже, не. — Силест избухна в ридания, бързо посегна към чантичката си и извади оттам смачкана кърпичка. — О, мис Фарингдън-Трейхерн, толкова съм нещастна. Направих ужасна грешка. Тръгнала съм към Грета Грийн.
Емили беше изумена.
— Бягате, за да се ожените?
— Да — измънка Силест в кърпичката си.
— Но вие сте сама, мис Хамилтън. Не разбирам. Къде е вашият бъдещ съпруг?
— При каретата и конете. Стана злополука и едното колело се счупи. Той ще бъде тук всеки момент. Ще ви кажа истината — много се радвам, че колелото се счупи. Започнах да разбирам, че съм направила ужасна грешка при своя избор. Виждам в злополуката начин да избягам от това положение.
Емили се намръщи.
— Но то все още не се е случило.
Силест избърса носа си с кърпичката и поклати глава.
— Невил казва, че щом поправи колелото, ще тръгнем веднага, но до утре не ще успеем да стигнем границата. Ще бъда принудена да се омъжа за него, в противен случай репутацията ми ще рухне. Какво да правя? Чак сега разбрах, че не го обичам. — Тя въздъхна дълбоко. — Ще бъда още по-откровена — дори не ми харесва вече. Той не е мъжът, който мислех, че е, но ще бъда обвързана с него до края на живота си. А родителите ми ще бъдат силно огорчени. О, мис Фарингдън-Трейхерн, предпочитам да умра, отколкото да се омъжа.
— Скъпа моя мис Хамилтън, имате най-искрените ми симпатии. — Емили се протегна през масата и я погали по ръката. — Много добре знам какво ви е. Разбирам всичко, включително и трагедията да се омъжиш не за този, за когото трябва. Но няма смисъл да се тревожите. Вие ще бъдете по-щастлива от мен.
Силест я погледна със странно изражение.
— Какво имате предвид?
Емили се усмихна и я успокои:
— Не е ли очевидно? Аз съм тук. Тази вечер ще останете с мен, а на сутринта ще пътуваме заедно за Лондон. Без съмнение вашите родители ще бъдат ядосани, но вашата репутация ще остане чиста, защото всички ще научат, че тази вечер сте били с мен. — Тя се наведе напред и добави поверително: — Знаете ли, аз съм графиня, графинята на Блейд. Това ще е изключително полезно за вас, като се имат предвид обстоятелствата. Ще мога да ви дам каквато желаете подкрепа.