Силест я погледна с почуда.
— Говореше се, че се е оженил. Значи вие сте графинята на Блейд?
Емили кимна тъжно:
— Ожених се едва вчера, но лошото вече стана.
— Мили Боже! Никога не съм била представяна на Блейд, но веднъж чух баща си да разговаря с вашия съпруг. Той е известен като твърде мистериозен човек. Чувала съм как татко казва на мама, че графът е извънредно опасна личност — довери тихо Силест. — Казват, че прекарал дълги години в Източна Индия и добил странни разбирания.
— Кой казва това?
— Младите дами, на които им предстои да се омъжват. Особено Лусинда Конънбъри, внучката на лорд Конънбъри. Веднъж, когато се появил Блейд, тя избягала от бала от страх да не я покани на танц.
Емили навири нос.
— Колко глупаво. Блейд никога не би танцувал с подобна жена.
— Няколко млади дами са дали да се разбере, че са ужасени от възможността Блейд да им направи предложение, защото техните родители няма да могат да откажат. Очевидно Блейд може да бъде извънредно опасен. Сред младите момичета ще настъпи голямо облекчение, когато със сигурност се потвърди слухът, че се е оженил.
— Ха! Всяко едно привидно облекчение не ще бъде нищо повече от горчиво разочарование — заяви твърдо Емили, като се чудеше защо се чувства задължена да защитава графа. — Обзалагам се, че всички млади дами тайно са били луди по него и сега, след като са научили, че се е оженил, са разочаровани. Във всеки случай моля ви, не ме наричайте лейди Блейд. Наистина не се чувствам като графиня. Наричайте ме Емили.
— Но ако сте се оженили вчера, къде е вашият съпруг? При конете? Божичко, лейди Блейд, искам да кажа Емили, та вие сте в медения си месец!
— Не — рече тъжно Емили, — моят меден месец свърши. Една нощ на духовно блаженство, което свърши на зазоряване. — Тя се поколеба и добави откровено: — Е, една нощ, близка до духовното блаженство. Трябва да призная, че всичко беше не така, както бих желала да бъде. Но така или иначе, то се случи.
— Но защо само една нощ?
Емили се замисли. Тя внезапно осъзна, че няма да може да унижи Саймън, като разкаже на Силест истината за него.
— Мисля, че трагична игра на съдбата ни раздели.
— О, небеса — прошепна Силест, силно впечатлена. — Колко ужасно.
— Да, така е. Но моето нещастие ще бъде вашето спасение — заяви живо Емили, като реши да се възползва от създалото се положение. — Ще имате почтена женска компания отсега до момента, когато ще се приберете здрава и читава у дома със запазена репутация.
Прекрасното лице на Силест започна да поруменява, а после тя изведнъж избухна отново в плач.
— Но трябва и Невил да реши същото. Вие не го познавате, Емили. Наистина и аз не го познавах, докато не се случиха тези събития. Той е твърде досаден и настоява все повече и повече за този брак. Признавам, татко беше прав. Невил отдавна е бил решил да се ожени за мен, но заради моето богатство. А аз му вярвах.
Сърцето на Емили се изпълни със симпатия.
— Знам как се чувствате, но не трябва да се тревожите за Невил.
— Вие не го познавате. Той е твърде силен и има ужасен характер. Аз нямах никаква представа за това, докато не стана катастрофата и той показа колко зъл може да бъде. Страхувам се от него, Емили. Той ще ме замъкне със себе си, щом се върне, и вие не ще можете да го спрете.
Емили хвърли един бърз поглед наоколо.
— Знам какво да правим. Сега ще се качим горе и ще се заключим в моята стая. Освен това бих могла да помоля жената на съдържателя на страноприемницата да ни даде малко храна. Хайде, трябва да побързаме, преди Невил да се е върнал.
Емили се изправи на крака и се втурна към вратата. След първоначалната си уплаха Силест скочи и я последва. Емили остана в столовата толкова, колкото да помоли жената на съдържателя за студена храна, след което двете млади жени се затичаха нагоре по стълбите.
Храната пристигна след няколко минути и не беше нищо особено — малко сирене и хляб. Въпреки това Емили и нейната нова приятелка хапнаха със завиден апетит.
Невил пристигна скоро след като двете бяха завършили скромната си вечеря. Бясно блъскане по вратата беше първият знак, че той не възнамерява да се откаже от първоначалните си намерения.
— Силест, знам, че си вътре! Какво, по дяволите, става тук? Излез веднага! — крещеше той пред заключената врата.
— Отивай си, Невил. Казах ти, че не желая да се омъжа за теб — отвърна Силест. — Ти не си мъжът, за когото те смятах.
— Проклетнице, ще се омъжиш за мен! Не съм минал през толкова перипетии за нищо! във всеки случай вече е твърде късно да променяш решението си, глупачко. Знаеш, че ако не се омъжиш за мен, ще бъдеш опозорена. Излез веднага! — Невил започна да рита по вратата.