— Мили Боже — Силест се загледа в нестабилната врата с явен страх.
— Ако не излезеш, ще извикам съдържателя с ключовете — заплаши Невил, след което вратата се разтресе още веднъж от поредния ритник. — Отваряй веднага, дяволите да те вземат, глупава кучко!
Емили разбра, че вратата може и да не издържи, затова започна да действа.
— Помогни ми да преместим това — каза тя, като дърпаше един тежък стол през стаята.
Силест сграбчи стола, а ударите продължаваха. Тя се обля в сълзи, докато Невил сипеше заплахи за това, какво ще й се случи веднага, след като стане неин съпруг. След това продължи да блъска и да крещи.
— Не му обръщай внимание — каза Емили, като нагласяше стола. После издърпаха и тежкия шкаф.
— Той ще разбие вратата — прошепна Силест пребледняла и ужасена.
— Не мисля, че ще успее — успокои я Емили, но продължи да наблюдава неспокойно вратата, която не изглеждаше много сигурна дори сега, когато бе подпряна със стол и шкаф.
— Вероятно ще трябва да сложим и още нещо — прошепна тя на Силест.
— Не остана нищо друго освен леглото.
— Проклета кучко — ревеше Невил, — ще те пребия с камшик, когато излезеш оттам. Чуваш ли ме? С камшик. Ще те видя колко дълго ще се противиш, като опиташ каиша.
Изведнъж един нов глас се разнесе отдолу, откъм столовата — глас заплашителен и повелителен.
— Какво, по дяволите, става тук?
Емили, която държеше ръжена в ръката си за в случай, че мебелите не издържат, се обърна и се затича към заключената врата.
— Това е Саймън!
— Саймън? — Силест погледна към нея, объркана и ужасена. — Кой е Саймън?
— Моят съпруг. — Емили се усмихна с голямо облекчение. — Не се плаши, той ще оправи всичко.
— Но вие казахте, че сте трагично разделени — напомни й Силест.
— Това е друго нещо. — Емили махна с ръжена и приключи въпроса. — Най-важното е, че той ще се погрижи за Невил.
— Нима? — Силест не изглеждаше много убедена. — Защо трябва да го прави?
— Блейд е много благороден и галантен — увери я Емили.
Гласът на Невил се разнесе отново:
— Приятелче, това не е твоя работа. — Той повиши глас: — Годеницата ми е заключена в тази стая с една друга жена и няма да си тръгна, докато не изведа Силест оттук.
— Според съдържателя другата жена, която е вътре, е моята съпруга. Махни се от вратата или ще ти счупя врата — каза ледено Саймън.
— За какъв, по дяволите, се смятате, за да ми заповядвате по този начин? — озъби се Невил. — Няма да търпя някой да ми се намесва в работите. Тръгнал съм за границата и ще ви бъда благодарен… Какво, по дяволите…
Емили поруменя при внезапния вопъл, с който Невил завърши своята реч. Той беше последван от трясък и силен шум. Емили остави ръжена и се обърна гордо към Силест:
— Казах ти, че Саймън ще се погрижи за Невил.
— Емили? — Гласът на Саймън прозвуча учудващо спокойно от другата страна на вратата. — вътре ли си?
— Да, Саймън, тук съм. — Емили се забърза към вратата.
— Отвори веднага. Наситих се на щуротии.
— Един момент, Саймън — отвърна Емили и започна да размества мебелите.
— Не изглежда много доволен да ви открие, след като сте били трагично разделени.
— Дребна работа. Във всеки случай, ако не отворя веднага вратата, той ще намери начин да я разбие и ще се справи много по-добре от Невил.
— О, Емили, колко си нещастна. Гласът му звучи като на звяр.
— Като на дракон. — Емили се задъхваше от усилията си да премести стола и шкафа. Най-накрая тя успя да ги изтика встрани.
След това внимателно махна резето и отвори вратата с триумфираща усмивка. Саймън стоеше отпред с мокро сако и изцапани ботуши. Той се владееше напълно. Изражението на лицето му бе спокойно с изключение на пламъчетата, които проблясваха в златните му очи.
— Е, Емили?
Тя не се поколеба и се хвърли в обятията му.
— Саймън, ти ни спаси. Казах на Силест, че ще го направиш.
Саймън за момент бе напълно объркан от начина, по който бе посрещнат. После ръцете му се обвиха около нея и я стиснаха толкова силно, че дъхът й секна. Емили остана сгушена в прегръдките му за минута-две. После хвърли поглед към коридора и видя на пода млад мъж, сгърчен и зловещо неподвижен.
— О, прекрасно, Саймън. — Тя погледна своя съпруг с радостно одобрение. — Ти наистина си се погрижил за този негодник. Мъртъв ли е?
Саймън сви вежди.
— Ти си малка и кръвожадна, нали? Странно. Не бях го разбрал досега. Не, не е мъртъв, но не мисля, че ще се осмели някога пак да рита по вратите.