Един нов глас долетя от стълбите:
— Сър, сър, за какво е този шум? — Съдържателят на страноприемницата бързаше нагоре, кършейки ръце. — Създал съм си добра репутация. Не мога да позволя да се водят битки в стаите. Другите посетители ще бъдат раздразнени от шума.
Саймън му хвърли смъртоносен поглед.
— В добрите заведения младите дами от изисканото общество не се барикадират в своите стаи.
Съдържателят погледна нервно Емили, а после и Силест, която надничаше от стаята.
— Добре, сър, но нито една от тези дами не пътуваше с придружител или прислужница, така че си помислих, че те не принадлежат към изисканото общество.
Погледът на Саймън стана още по-заплашителен.
— Очевидно сте си съставили доста невярно заключение. Тази дама е моята съпруга, а другата дама е нейна приятелка. Те си бяха уредили среща тук и ме чакаха, а аз закъснях поради лошото време. Сигурно сте забелязали, че навън се разразява страшна буря.
— Да, сър — съгласи се моментално съдържателят. — вали като из ведро, нали?
Саймън се усмихна леко.
— Очаквах, че жена ми и нейната приятелка ще бъдат на сигурно място, докато дойда.
Притесненият съдържател изглеждаше още по-уплашен. Разтревоженият му поглед се насочи отново към Емили, която му се усмихваше високомерно, а после към все още неподвижния Невил.
— Извинете, сър, просто съм изпаднал в заблуждение. Явно е станала грешка.
— Очевидно — рече Саймън, после кимна рязко към мъжа на пода. — Предполагам, че ще го преместите веднага.
— Да, милорд. Веднага ще го сторя. — Съдържателят се обърна и тръгна да търси своя прислужник. — Оуен, ела тук и ми помогни. По-бързо, момче!
Саймън хвърли един поглед над главата на Емили към стаята, където бе Силест. Очите му бяха замислени и сериозни. После отново погледна към Емили.
— А сега, предполагам, ти и твоята приятелка, ще дойдете долу и ще ми разкажете какво точно се случи.
— Разбира се, Саймън — възкликна Емили. — всичко е много просто.
— Някак си ми е трудно да повярвам. Моля те, не ме карай да чакам дълго. — Саймън тръгна към стълбите.
— Да, Саймън. Ще дойдем веднага — извика Емили след него.
Но той вече слизаше и не си направи труда да обърне внимание на думите й. Емили влезе в стаята. Силест я гледаше с широко отворени очи. Носната кърпичка в ръцете й бе напълно смачкана и мокра.
— Какво не е наред сега? — попита Емили.
— Страхувам се, че вашият съпруг е твърде ядосан — рече уплашено Силест. — Сигурно ще ме обвини, че съм забъркала себе си и вас в такава ситуация.
— Глупости, Силест, Саймън няма да те обвини. Той е човек на честта. Много скоро ще го разбереш. Смятам, че е най-разумно да направим това, което ни поръча. Готова ли си?
— Да. Предполагам, че нищо не може да се направи. — Силест посегна с кърпичката към очите си. — Искам мама да е тук.
— Е, тя не е тук, така че ще трябва да се оправяме сами. Остави на мен да обясня всичко, за това ме бива много. — Емили нагласи очилата си, оправи роклята си и тръгна към стълбите.
Саймън ги чакаше в едно сепаре. Беше свалил връхните си дрехи и шапката и седеше пред огъня с халба бира в ръка. Когато Емили и Силест влязоха, той се изправи учтиво.
Емили побърза да представи Силест, която изглеждаше по-нервна от всякога. Преди Саймън да отговори, настъпи малка пауза.
— Дъщерята на Норфкот? — измърмори най-после той.
Силест кимна утвърдително. Емили веднага започна да я разпитва защо се е представила като Хамилтън, но бе прекъсната от Саймън.
— Бягали сте към Грета Грийн? Предполагам, че баща ви има какво да каже по този въпрос?
Силест гледаше към пода.
— Да, милорд, вероятно е така.
Емили я прегърна окуражително и се намръщи към Саймън.
— Не се притеснявай, Силест. Блейд ще говори с баща ти и всичко ще бъде наред.
— Наистина ли? — Саймън отпи една глътка от бирата си и погледна към жена си. — Какво предлагаш да кажа на маркиза?
Емили премига, силно изненадана.
— Маркиз?
— Твоята нова приятелка е най-голямата дъщеря на маркиза на Норфкот.
— О — впечатли се Емили, — сигурна съм, че съм чувала за него.
— Без съмнение — каза сухо Саймън. — Той е един от най-богатите и силни мъже в Лондон.
После погледна Силест и каза:
— Предполагам, че сега ще ореже крилцата на своята палава дъщеря.
Силест отново избухна в плач.
— Татко никога няма да ми прости!
— Разбира се, че ще ти прости — каза окуражително Емили. — Казах ти, че Блейд ще говори с него.
— Нямам никакво желание точно в този момент да обяснявам каквото й да било на Норфкот — каза Саймън. — Точно обратното. Очаквам обяснения от твоя страна.