— Получи ли бележката ми?
— Да, получих я, но това ще обсъждаме по-късно насаме.
— О, да, разбира се.
Емили не обръщаше особено внимание на шума, който идваше отвън, но преди да успее да каже и дума, във фоайето настъпи смут. След няколко секунди вратата се отвори и в сепарето влязоха мъж и жена. Той бе приблизително четиридесетгодишен, с благородни черти, а дамата бе чернокоса, елегантна, облечена в извънредно модерна рокля за пътуване.
— Мамо! — Силест се обля в сълзи и се втурна към чернокосата жена, която я прегърна нежно. — Мамо, толкова съжалявам.
— Милото ми дете! Толкова много се притесних за теб. Добре ли си?
— Да, мамо, благодарение на лейди Блейд. — Силест се освободи от прегръдките на майка си и се усмихна през сълзи на Емили. — Тя ме спаси от ужасната участ. Дължа й повече, отколкото мога да й дам.
Маркизата на Норфкот гледаше объркано към Емили. Погледът й бе изпитателен.
— Съжалявам, че не сме се запознали досега, лейди Блейд — каза тихо тя. — Но ще ви бъда вечно задължена.
— О, не бъдете глупава, лейди Норфкот — каза радостно Емили. — Съвсем не сте ми задължена.
Очите на маркизата заблестяха от облекчение. Тя погледна към дъщеря си, после отново към Емили и отвърна:
— Тогава всичко е наред.
— Точно така, мадам — изчурулика весело Емили. — Силест преживя едно приключение, но лошото не успя да се случи, а Блейд се погрижи за Невил.
Маркизът погледна строго дъщеря си, после впери очи в Саймън. Говореше за първи път и очите му бяха по-строги от тези на жена му. Бе резервиран и предпазлив.
— Блейд?
Саймън се поклони почтително.
— Норфкот?
— Изглежда жена ми е права. Ние наистина сме ви задължени, сър.
— Не на мен — каза хладно Саймън. — Жена ми е тази, която спаси дъщеря ви, като я скри в своята стая, докато аз пристигна.
— Разбирам — Норфкот затвори вратата и влезе в стаята, — Бихте ли ми обяснили какво точно се случи тук?
Саймън повдигна рамене.
— Защо не. Бях предупреден, че ще трябва да дам обяснения и че ще бъда затруднен да го направя.
— Толкова ли са трудни и сложни? — погледът на Норфкот бе изпитателен и угрижен.
— Ни най-малко — цялото поведение на Саймън изразяваше едно пресметнато и хладно удовлетворение. — Предлагам ви да седнете и да си поръчате бира. Необходимо ви е време, за да се успокоите.
Норфкот кимна и се подчини.
— Пенингтън, Конънбъри, а сега и аз. Най-накрая ни намерихте всичките, нали, Блейд? — попита тихо Норфкот.
— Да — каза Саймън. — вие бяхте последният. Това ще бъде и нещо като сватбен подарък от моята съпруга.
ГЛАВА 10
— Трябва да ти кажа, Саймън, че се справи великолепно. — Емили седна на стола близо до огъня и се вгледа в своя съпруг, докато той заключваше вратата на стаята, която бе наел за вечерта.
Преди това бе хвърлил един бегъл поглед на стаята, избрана от Емили, и веднага бе дал разпореждания да се пренесе багажа й в друга, по-прилична. Съдържателят побърза да изпълни желанието на графа. Донесоха и ново легло.
— Работата е в това, че ти подреди толкова точно нещата, сякаш ние просто сме поканили Силест на нашето сватбено пътешествие и сме я взели под наша закрила.
Маркизът и маркизата на Норфкот бяха напуснали страноприемницата няколко минути преди това с тяхната бърза, комфортна карета. Ако всичко вървеше нормално, Силест щеше да бъде в собственото си легло рано сутринта. Всички решиха, че най-добре ще бъде да се приберат вкъщи на зазоряване, все едно, че пристигат от бал. Това беше най-разумното решение.
— Гордея се, че се справи по този начин. Признавам, че не съм добра колкото теб в измислянето на приказки. Направи го блестящо.
Саймън пресече стаята и се отпусна уморено в стола срещу Емили. После изпъна крака към огъня и я погледна изпод вежди.
— Е, наистина се представи добре — Емили изглеждаше много радостна. — Дори успя толкова бързо да пресметнеш всичко, което бях казала на Силест, че нашите разкази да се допълнят чудесно.
— Пропускаш няколко важни моменти, скъпа. — Саймън сви вежди. — Разделени трагично в утрото след нашата венчавка, нали? Имаш голям късмет, че Силест не се е заинтересувала за точната причина за трагедията, която ни е разделила.
— Чудя се какво би станало, ако майка й се заинтересува — каза Емили след минута мълчание.
— Съмнявам се, че при създалото се положение ще има подобни въпроси. Норфкот ще да приеме моята версия, че сме се забавили с каретата и аз съм те изпратил напред, за да те предпазя от бурята. Той и жена му бяха загрижени много повече за състоянието на дъщеря си, отколкото за теб.