— Горката Силест. Поне успя да се спаси от брак с лош мъж. — Емили се изчерви. — Беше прекрасно спасение, Саймън. Точно такова, каквото очаквах от теб.
— Ласкаеш ме. — Саймън се подпря с лакът на дръжката на стола, сложи пръсти под брадичката си и впери неподвижно очи в жена си. — А сега мисля, че е време да ми дадеш твоите обяснения.
— Обяснения?
— Предупреждавам те, че не искам да слушам тези глупости за разбити сърца и разбити урни, които ми беше написала. Вече съм чел тази поема, ако си спомняш. Тя не бе една от най-добрите ти изяви.
Приповдигнатото настроение на Емили след успешното завършване на нейното приключение със Силест изчезна моментално под суровия поглед на Саймън. Тя сведе очи към ръцете си, свити в скута й.
— Ти каза веднъж, че поемата е много вълнуваща.
— Сега поемата оставя у мен други впечатления. Сигурно заради обстоятелствата, при които я четох. Твоята прислужница през това време ридаеше в една от най-хубавите ми носни кърпички. Дакет се държеше така, сякаш присъства на погребение, а мисис Хикинботъм не спираше да нарежда как съм щял да те намеря убита на пътя от разбойник. Или нещо по-лошо.
— Какво по-лошо има от това да бъдещ убит от разбойник? — зачуди се Емили.
— Предполагам, че госпожа Хикинботъм е имала предвид съдба, която е по-лоша от смъртта — обясни просто Саймън.
Емили погледна обвинително съпруга си.
— Може да се каже, че вече преживях подобно нещо миналата нощ, милорд.
Саймън я погледна умолително.
— Наистина ли бе толкова лошо, Емили?
Тя въздъхна тежко.
— Е, не, разбира се. Както казах и на Силест нощта бе почти блажена.
— Мили Боже! — измърмори Саймън.
— Мислих много по този въпрос и стигнах до извода, че не само ти си виновен, загдето преживяването не бе това, което очаквах. Все пак ти ми каза, че никога досега не си го правил.
— Това ли съм ти казал?
— Да, така ми каза. Ето защо аз мисля, че част от нашия проблем се състои в това, че и двамата нямаме опит в установяване на духовен съюз. — Тя го погледна с надежда. — Съгласен ли сте с мен, милорд?
— Много е благородно от твоя страна, че не хвърляш изцяло върху мен вината за това, че не успях да те издигна на по-високо ниво, скъпа.
Емили се намръщи, засегната от сарказма в гласа му.
— Е, добре, може би проблемите от физическо естество между нас не са изцяло по твоя вина, но това не те извинява за събитията, които последваха. Беше твърде неучтив и аз ти оставих бележката със строфи от моята поема за урните, понеже смятах, че са подходящи за случая.
— Подходящи? Забъркваш се в изключително опасна ситуация, намираме се на много мили от дома в дъждовна, изключително неприятна нощ, принудени сме да спим в една страноприемница, малка, мръсна, с лоша храна и отвратителни легла и всичко това само защото си се нацупила за нещо. Няма да ви кажа, мадам, че намирам романтичните ви намеци за разбити урни и сърца за неподходящи.
— Сърцето ми беше разбито — заяви страстно Емили. — Ти го разби тази сутрин, когато ми каза, че миналата нощ за теб не означава нищо.
— Не съм казвал такова нещо, Емили.
— Каза, каза го! Каза, че връзката между нашите две души е чисто и просто само похот. — Цялата и мъка избухна още веднъж. — Нещо повече — ти беше толкова жесток към мен, и то само защото бях отишла в градината, за да се сбогувам със своя баща. Зная, че и той има своите недостатъци но ми е баща и ти нямаш право да ми забраняваш да се срещам с него или близнаците.
— Не съм ти забранявал да се срещаш с тях, Емили, Просто ти казах, че няма да можеш да ги виждаш, когато си пожелаеш.
— Не мога да ти позволя да ме ограничаваш по този начин.
— Ти си моя съпруга — напомни й Саймън със заплашителен глас. — Имам право да те ограничавам всеки път, когато сметна за необходимо. Мерките, които предприех, са за твое добро.
— Глупости — изкрещя Емили. — Ти искаш да не се занимавам повече с финансовите дела на моето семейство. Това е просто една част от твоя план за отмъщение.
— Баща ти достатъчно дълго се е възползвал от твоя талант за делова работа.
— Какво от това? Ти се ожени за мен по същата причина. Искаш да ме използваш.
— Ти ми предложи да се оженя за теб — рече през зъби Саймън. — Или вече си забравила как се пазареше с мен при потока? Получи това, което искаше, Емили. Сега си моя графиня и трябва да спазваш условията на нашата уговорка.
Емили сплете пръсти и го погледна с нескрита болка.
— Нямах представа, че искаш да ме разделиш завинаги от моето семейство.
— Това е само по отношение на финансовата страна на въпроса, Емили.
— Но все пак позволи на баща ми да си мисли, че няма да прекъснеш връзката ни — напомни му тя.