Саймън се усмихна хладно.
— Да, наистина го разиграх за известно време. Но, както виждаш, уредих всичко по много прост начин.
— Отивате твърде далеч в своето отмъщение, милорд.
— О, мила моя, ти не знаеш нищо за отмъщението.
— А ти знаеш ли?
— Да — каза тихо Саймън. — Мечтах двадесет и три години за това. Сега вече знам достатъчно. Моят план не те засяга повече. Ти си моя съпруга и ще се държиш така, както трябва да се държи графинята на Блейд. Ясно ли е, Емили?
Сърцето й се сви.
— А какво ще стане, ако не желая да бъда повече твоя графиня?
— Това иде бъде най-голямото нещастие, защото вече е твърде късно да променяш решението си. Отдаде се на романтични изблици и луди страсти и сега трябва да платиш за преживяното.
— Но, Саймън, и двамата ще бъдем много нещастни, ако продължаваме така. Навярно го разбираш.
— Глупости — отвърна безчувствено Саймън. — Няма причини този брак да не върви добре. Ако не бях стигнал до това заключение преди няколко седмици, никога нямаше да се оженя. Ти ще бъдеш една добра графиня, когато започнеш да се занимаваш с бизнес. Във всеки случай няма връщане назад. Разтрогването на брака е немислимо и няма да позволя да говориш повече за това. Знам, че не всичко ти харесва, но един развод ще бъде твърде много за теб, а, разбира се, и за моята титла.
— Да, разбира се.
Емили гледаше надолу към ръцете си, чувствайки се виновна, загдето изпитва облекчение. Разводът наистина беше немислим. Беше свързана със Саймън до края на живота си. Постепенно настроението й започна да се подобрява. С времето много неща могат да се променят, каза си тя с оптимизъм, включително и отношението на мъжа към неговата съпруга.
Погледът на Саймън стана още по-строг.
— Чуй ме добре сега, Емили, защото не искам отново да преследвам напусналата ме съпруга. Няма да има повече бягства всеки път, когато се почувстваш недоволна от нещо. Няма да има повече малки нещастни поеми, оставени на твоята прислужница. Готов съм да ти гарантирам достатъчно свобода, ако се подчиниш на някои правила. Най-важното от тях е да не се срещаш с членовете на твоето семейство в мое отсъствие. Достатъчно ясен ли съм?
Емили се вгледа в него през очилата си.
— Съвсем ясен, милорд. Това звучи ужасно. Не така виждах нашия брак.
Устните на Саймън се присвиха в гримаса.
— Трябва да погледнеш по-разумно на нещата. Сега си свободна да се отдадеш на силните си страсти. Направи го и всичко останало само ще се уреди.
Това вече бе твърде много. Емили се разгневи:
— Елиас Прендергаст веднъж ми предложи същото. Не проявих интерес тогава, не проявявам и сега. В състояние съм да удържа силните си страсти дотогава, докато не намеря някой, с когото да мога да споделя една истинска благородна и духовна връзка.
От лицето на Саймън мигом изчезна всякакво благодушие. Златният драконовски поглед пламна.
— Знам много добре, че омъжени жени от висшето общество често имат извънбрачни връзки. Но ти никога не трябва и да си помисляш за любовна авантюра с друг мъж. Добре ли ме разбра, Емили? Това, което е мое, не го деля с никого, а след последната нощ ти определено си моя.
Емили го погледна неспокойно.
— Силест каза, че си придобил странни разбирания, докато си живял на Изток.
— Ако това ще ти послужи за утеха, трябва да знаеш, че винаги съм бранил всичко свое. Животът на Изток просто ме научи, че има много прецизни и ефикасни начини да го правя.
Емили му вярваше. Освен това не си представяше, че може да прави любов с друг мъж освен Саймън.
— Не се безпокойте, милорд. Не съм толкова впечатлена от това, което правихме миналата нощ, че да пожелая подобно преживяване с някой друг.
Заплашителните пламъчета в очите на Саймън угаснаха и се замениха с явно раздразнение.
— Обещах ти, че следващия път ще ти бъде по-приятно.
Емили прехапа долната си устна и присви непокорно очи.
— Тъй като говорим за това, милорд, трябва да ви кажа, че не възнамерявам да го правя втори път.
Саймън я погледна, сякаш не беше чул последните й думи, взе ръжена и с резки движения започна да подклажда огъня в камината.
— Както ти казах, нещата скоро ще се променят.
Емили събра кураж и заяви:
— Не, милорд, не мисля така.
— Какво искаш да кажеш?
— Просто това, че не желая да правя повече любов с вас, милорд — каза смело Емили. Сега тя бе убедена в действията си и знаеше какво трябва да прави.
— Емили — започна зловещо Саймън, — разбирам състоянието ти, но те предупреждавам, че няма да толерирам…
Тя вдигна ръка, за да му покаже, че трябва да млъкне.