— Моля ви, позволете ми да се доизкажа, милорд. Не искам да правите любов с мен, докато не установим чиста, духовна връзка, за каквато си мечтаех, когато ми предложихте да се омъжа за вас. Няма да ме подведете отново в любовна авантюра. Разбрахте ли ме, Саймън?
— Не съм те подвеждал — каза през зъби той. — Обясних ти, че просто желаех да те успокоя и да разсея притесненията ти за първата брачна нощ. Всеки би казал, че съм се държал като мъдър и добър съпруг.
— Глупости. Подведохте ме, но това няма да се случи втори път. Това е всичко.
Очите на Саймън блестяха заплашително, като отразяваха пламъците от камината. След това той се отпусна самодоволно като ловец, успял да примами плячката си.
— Много добре, мадам.
Емили се стъписа от внезапната му готовност.
— Ти се съгласяваш с мен?
— Няма никакъв смисъл да се отдавам на съпруга, която не ме желае. — Саймън сви рамене, остави ръжена и седна. Пръстите му потупваха леко по дръжката на стола. Последва дълга тишина, след което устните му се свиха в студена и саркастична усмивка.
На Емили тази усмивка никак не й хареса.
— За какво мислите, милорд?
— Просто, че съм принуден да те чакам, докато сама дойдеш при мен, Емили. Честно казано, смятам, че това е най-добрият начин. — Той кимна сякаш се съгласяваше с някого. — Да, така е много по-добре.
Емили се поколеба и се замисли дали не е допуснала някаква грешка в своя толкова добре скроен план. Съгласието на Саймън дойде твърде бързо.
— А какво ще стане, ако не дойда при вас, милорд?
— Ще дойдеш, и то много скоро. — Саймън стана и наля две чаши шери. — Не ми се вярва да чакам дълго. Ти си страстно създание и си достатъчно интелигентна, за да знаеш много добре, че макар и да не изживя романтичните си очаквания миналата нощ, винаги има какво още да се открие във физическите връзки. Предполагам, че не си забравила онази нощ в библиотеката, когато те сложих на бюрото, разтворих бедрата ти и те оставих на собствената ти страст. Спомняш си, нали?
— Да — отвърна тихо Емили, — не съм забравила.
— Представи си как ще се чувстваш, ако преживееш отново тези вълнения, които сега са дълбоко скрити в теб. Помисли си само колко по-одухотворена ще бъде връзката ни сега, колко метафизична. Как ще стимулира всичките ти сетива, колко вълнуващо ще бъде. Така ще изглежда, скъпа, следващото ни любене. Гарантирам за това.
Емили изведнъж се почувства затоплена и знаеше, че тази топлина няма нищо общо с огъня в камината.
— Ти отново се опитваш да ме подмамиш, Саймън. Не желая да обсъждам повече този въпрос. Взела съм своето решение и настоявам да го зачиташ.
— Разбира се, мадам — той започна да сваля ботушите си, — няма да кажа нито дума по този въпрос, докато ти не дойдеш при мен и не ме помолиш да ти покажа какво ти липсва и колко си зажадняла за вълнения.
— Не чакайте със затаен дъх подобен случай, милорд — отвърна тя.
Саймън започна да разкопчава ризата си. Той се усмихваше, предвкусвайки победата си.
— Мила моя, искам да ти кажа, че следващия път ти не само ще искаш. Ти ще ме молиш да дойда в леглото ти.
— Никога — закле се тя, докарана до полуда, докато гледаше неговото здраво мускулесто тяло.
— Една страстна жена трябва да бъде много внимателна, когато прави такива изявления.
— Аз не правя изявления, аз го искам… Саймън, какво правиш?
Очите на Емили силно се разшириха, когато той свали ленената си риза и я хвърли небрежно върху облегалката на стола.
— Приготвям се за лягане. Имах тежък ден, а същото важи и за теб.
Той започна да разкопчава бричовете си.
— Но аз току-що ти казах, че няма да правя любов с теб.
— Чух — кимна той. — Просто възнамерявам да си легна и да се наспя въпреки мизерните условия. Сутринта ще наема карета, която да ни закара колкото може по-скоро вкъщи. Нямам никакво намерение да оставам за дълго в тази отвратителна страноприемница.
— Ще спиш в леглото? — огледа се Емили. — Саймън, тук има само едно легло.
— То е достатъчно голямо и за двама ни.
Саймън започна да сваля бричовете си. Пламъците осветиха стройната му фигура.
Запленена, Емили се загледа в здравото тяло на своя съпруг. Докато се събличаше, той стоеше с гръб към огъня, но дори в полумрака тя забеляза, че е възбуден. Неговата най-мъжествена част се издаваше смело напред сред гъстите черни косми. Тя си припомни как бе докосвала тази твърда пръчка и реакцията на неговата плът. Припомни си също и как той бе използвал тази част на тялото си, за да проникне в нея.
— Има ли нещо, Емили? — Очевидно забелязал втрещения й поглед, той пресече стаята, мушна се под завивките и се зави през глава. — Е?