Емили облиза сухите си устни и отвърна:
— Не, няма нищо.
Тя свали очилата си и ги сложи на масата. В този момент бе по-добре да не вижда толкова ясно. После се изправи на крака и придърпа малкото столче за крака пред големия стол.
— Какво правиш? — попита с любопитство Саймън.
— Не е ли ясно? Подготвям мястото, където ще прекарам нощта. — Тя седна на големия стол, сложи крака на малкото столче и се зави с одеялото.
— До сутринта този стол ще ти се стори ужасно неудобен, а когато угасне и огънят, в стаята ще стане много студено — предупреди я той.
— Не очаквам удобство, милорд. Очаквам да оцелея. Ще го приема като наказание, дадено ми поради несправедлива присъда и лош късмет.
Емили духна свещта и се подготви да посрещне злополучната си съдба.
Половин час по-късно Саймън все още беше буден, обезпокоен от непрекъснатите тихи, нещастни въздишки, които идваха откъм стола на Емили. От огъня беше останала само купчина мъждукащи въглени, но светлината бе достатъчна, за да очертае малката фигурка на Емили, свита под одеялото. Без съмнение й беше студено и Саймън си каза, че няма никакво желание да я види болна. Една болнава съпруга ще бъде истинска досада.
Той се замисли как най-безболезнено за нея да я настани в леглото. Беше му ясно, че тя седи на стола заради честта си, а от личен опит знаеше колко силно е това чувство. Реши, че няма нужда тази вечер Емили да страда безсмислено. Скоро силите й щяха да се изчерпят и тя щеше да се признае за победена в малката война, която започна.
Той я съжаляваше заради унижението, което щеше да преживее, когато се предаде, но нищо не можеше да се направи. Щеше да научи по един безспорен начин кой е господарят в къщата и в леглото. Във всеки случай Емили бе тази, която очерта фронтовата линия, заклевайки се да не признава неговите права в леглото. Очевидно у нея има доста от типичните черти на семейство Фарингдън, които я карат да вярва, че ще може да го манипулира, заключи тъжно Саймън. Но той скоро щеше да унищожи тези нейни представи. Те двамата ще бъдат много по-щастливи и по-здраво свързани, когато Емили осъзнае своята нова роля в живота.
Междувременно Саймън реши, че не може повече да гледа как тя се гърчи на стола. Той отвори уста, за да й заповяда да дойде в леглото, но бе прекъснат, преди да е успял да каже и една дума.
— Саймън? — Гласът й бе мек, тя започваше да опипва почвата. — Спиш ли?
— Не.
— Мислех си за нещо.
Саймън се усмихна удовлетворен. Очевидно тя ще направи първата крачка още тази нощ. Дали ще бъде пряма и ще го попита направо дали да дойде при него в леглото, или ще опита друга тактика, чудеше се той. Във всеки случай щеше да я улесни в създалата се ситуация.
— За какво мислеше, Емили?
— Вярно ли е, че Лусинда Конънбъри е припаднала, когато си се появил на един бал?
— Какви ги приказваш? — Саймън хвърли гневен поглед към стола.
— Силест ми каза, че това се случило в Лондон. Тя каза също, че всички млади дами, които не са омъжени, включително и Лусинда Конънбъри, са ужасени от възможността да получат предложение за женитба от теб.
— Никога не съм забелязал някое от глупавите момиченца да припада, когато вляза в балната зала — измърмори Саймън. Естествено на него му бяха казали, че дъщерята на Конънбъри била припаднала, макар той лично да не беше видял. Салонът тогава бе препълнен.
Емили се изсмя в тишината.
— Казах на Силест, че това са глупости. Сигурна съм, че всички млади момичета за женене са омаяни от теб и се чувстват много засегнати, когато не им обръщаш внимание.
На Саймън му стана ясно, че Емили все още няма никаква представа за неговата репутация в Лондон. Както обикновено тя виждаше всичко твърде романтично.
— Ти си съвсем права — каза спокойно, — всичко това са глупости. — Една идея внезапно го завладя. За момент се замисли, преди да вземе решението. — Емили, искаш ли да отидеш в Лондон?
— О, да, много. Но смяташ ли, че трябва да го направя? Татко винаги е казвал, че не трябва да ходя често в града, за да не се говори много за скандала от моето минало. Не бих желала да те затруднявам, Саймън.
— Няма повече никакъв скандал в твоето минало, Емили.
— Няма? — Гласът й издаваше объркване.
— Не, няма. Информирах някои хора, включително лорд и лейди Джилингъм и Прендергаст, който знае нещо за твоето приключение от преди пет години, да не споменават нищо по този въпрос. Това важи и за теб. Така че, ако ме разбираш, Емили, скандал никога не е имало.
— Но, Саймън…
— Няма да го обсъждаме, защото просто няма какво да се обсъжда. Ако някой се опита да го направи, веднага ми кажи. Разбра ли?