— Да, но, Саймън, смятам, че…
Той въздъхна леко и продължи:
— Знам, че за теб злополучният инцидент е един от най-вълнуващите ти спомени, но съм убеден, че с мен ще преживееш много по-вълнуващи моменти.
— Е, аз също си мислех така — каза искрено тя. — Затова поисках да се ожениш за мен. Но сега не съм толкова убедена. Изглежда съм направила голяма грешка.
— Твоята единствена грешка, скъпа, е в убедеността ти, че можеш да се справиш с мен така, както се справяш с финансовите дела. Но аз не се поддавам толкова лесно на управление.
— Ужасно!
— Това е истината. Но скоро ще уредим този проблем. Ще дойдеш при мен и ще се извиниш много учтиво, задето ми се противопостави. После ще си легнеш при мен в леглото и така ще свърши всичко.
— По дяволите!
— Смятам, че говорехме за пътуването до Лондон.
— Говорехме за твоята неизтощима арогантност — отвърна тя.
— Ще отпътуваме за града колкото може по-скоро.
— Защо? — попита Емили. — Защо изведнъж трябва да бързаме толкова за Лондон?
— Защото — каза Саймън, като мислеше за дълбоката признателност на маркиза и маркизата на Норфкот — вярвам, че това ще е най-подходящият момент да бъдеш въведена в обществото.
И Норфкот, както Пенингтън и Конънбъри, беше най-после уязвим. Маркизът можеше да бъде много полезен и Саймън смяташе да използва него и жена му, за да въведе Емили в обществото.
— Наистина ли мислиш така, Саймън? — попита Емили след дълго мълчание.
— Да — каза той, като се усмихна, отметна завивките и стана от леглото. — А сега усещам, че ми става студено и неуютно. Настоявам да дойдеш в леглото заедно с одеялото.
Емили скочи уплашено, когато той тръгна към нея.
— Можеш да се успокоиш, скъпа. Става въпрос за уют и здраве. Обещавам ти, че няма да те насилвам. — Той я изправи на крака и започна методично и умело да я разсъблича.
— Ха! Мислиш ли, че ще се съглася да правя любов с теб, като ме вкараш в леглото си? — Тя напразно се опитваше да не се поддава на ръцете му. — вярваш ли, че съм толкова слабохарактерна?
— Ти не си слабохарактерна, скъпа, — Саймън хвърли роклята й на стола и Емили остана само по муселиновата си риза. — Ти си одухотворена, страстна и импулсивна.
Емили спря да се съпротивлява и го погледна с присвити очи, като се опитваше да види по-ясно лицето му.
— Така ли мислиш, Саймън?
Той се засмя, взе я на ръце и я занесе до леглото.
— Убеден съм в това, скъпа. И макар да ме ядосваш и сега не можем да правим друго, поне да използваме одеялото и леглото заедно, за да не умрем от студ. Нямаме друг избор и трябва да се присъединиш към мен.
Емили въздъхна в знак на съгласие и се мушна бързо под завивките. Тя лежеше вдървена в единия край на леглото, загледана в тавана, докато Саймън се настани до нея.
— Много добре. Заради нашето здраве се съгласявам да деля легло с теб. Но няма да се любиш с мен, Саймън!
— Не се притеснявай. Емили. Няма да се нахвърля върху теб, докато спиш. Ще те чакам, докато сама дойдеш при мен.
— Това няма да стане, докато не се убедя, че и ти изпитваш към мен същите чувства, които аз изпитвам към тебе.
— Ще те видя, съпруго. Междувременно ти предлагам да поспим. Имахме тежък ден.
— Всичко беше много вълнуващо — каза Емили, като се прозяваше. — Трябва да призная, че беше много романтично от твоя страна да тръгнеш след мен. Мисля, че има надежда за нас, Саймън.
— Защото те последвах? Не си прави романтични изводи от този факт. Тръгнах след теб, защото ми принадлежиш, а аз пазя това, което е мое. Никога не забравяй това, Емили.
От другата страна на леглото цареше тишина. Той почака малко да получи отговор на строгия си съвет, после се обърна настрани и се вгледа в Емили. Тя спеше. Саймън я гледа известно време в сумрака, после внимателно я притегли към себе си. Без да се събужда, Емили се сгуши в него, сякаш бе спала в прегръдките му от години.
Няколко минути по-късно и Саймън заспа.
ГЛАВА 11
Саймън вдигна очи от вестниците на бюрото привлечен от силния шум, който идваше от хола. Очевидно леля му и Емили се бяха върнали от пазар. Любопитен да види какви са резултатите от тяхното посещение на улица „Оксфорд“, той стана и пресече стаята, пълна със скъпоценни дракони. Отвори вратата на библиотеката и се усмихна удивен от гледката, която се разкри пред него.
Двама прислужника бързо пренасяха множество пакети от каретата, която стоеше пред стълбите. Емили, облечена в една от сутрешните си рокли, които бе донесла от провинцията, се суетеше наоколо и с развълнуван глас издаваше заповеди. Червените й къдрици бяха отчасти скрити под бонето, а очилата й бяха леко изкривени.