Лейди Араминта Мериуедър стоеше встрани и наблюдаваше тази сцена учудена също като Саймън.
— Занесете всичко горе — каза Емили, като проверяваше всеки пакет, който идваше от каретата. — Кажете на Лизи да разопакова всичко веднага. Ще се кача горе, щом се убедя, че нищо не липсва. О, внимавайте, Хари. Това е най-хубавото чадърче, което сте виждали, цялото е на малки зелени и златни дракони.
— Ъхъ, мем — каза Хари, като дари господарката си с усмивка, която бе в състояние да накара мнозина зрели мъже да побягнат в ужас. — Няма защо да се притеснявате, ще се погрижа за него тъй, сякаш е нещо, дето съм прикътал за мене си.
Освен няколкото зъба, и други неща липсваха или бяха контузени по бившия пират. На първо място това бе счупеният нос, който никога не успя да придобие правилна форма. Освен това липсваше и лявата ръка, заместена от страховита кука. Поради непредсказуемия ефект върху гостите Грийвз никога не му позволяваше да сервира на вечеря в редките случаи, когато Блейд се забавляваше вкъщи. Но когато икономът, по заповед на Саймън, нареди на Хари да сервира на новата господарка на къщата, Емили не се уплаши ни най-малко от куката. Хари бе спечелен моментално.
— Благодаря, Хари. Много сте мил — признателно му се усмихна Емили.
Саймън гледаше как Хари се изчервява и заеква като ученик и се чудеше дали Емили знае, че прикътвам на апашки жаргон значи крада.
Емили обърна възторженото си лице към лейди Мериуедър.
— Прекарах изключително вълнуваща сутрин, Араминта. Как бих могла да ти се отблагодаря?
— Удоволствието бе изцяло мое, Емили — отвърна Араминта и се отдръпна, за да направи път за един необикновено голям пакет.
— Леко, внимавайте, Джордж — инструктира Емили другия лакей, който носеше пакета нагоре по стълбите. — Това е от мадам Клод и е една от най-хубавите шапки на света.
Тя се втурна нагоре, за да провери лично в какво състояние е шапката. Когато забеляза Саймън, очите й светнаха.
— Почакайте да я видите, милорд. Прекрасна е. Наредих да й сложат каишка, за да мога да яздя с нея. Поръчах си и костюм за езда с еполети и други военни висулки, които да я допълват. Ще бъде изключително елегантен.
— Ще очаквам скоро да те видя с него — каза сериозно Саймън.
Джордж, лакеят с продълговато лице и остри черти, водил доста бурен живот по грубите докове на Изтока, носеше скъпоценната кутия с шапката така, сякаш в нея имаше бебе.
Емили забеляза един неразопакован пакет и се забърза към него, за да го прегледа.
— Това са новите ми полуботуши — каза тя през рамо на Саймън. — Освен това си купих още няколко чифта пантофки. Всичко е ужасно скъпо, но твоята леля ми каза, че трябва различен чифт за всяка рокля.
Саймън скръсти ръце и сви вежди към елегантната си леля.
— Лейди Мериуедър знае какво прави.
Араминта му се усмихна ведро.
— Взех също така няколко ветрила и четири нови чантички — извика Емили, докато тичаше нагоре по стълбите. — След няколко минути ще сляза долу.
Тя изчезна зад ъгъла на коридора и само краищата на роклята й се развяха зад нея.
Араминта погледна весело Саймън, докато влизаха в библиотеката.
— Тя е чаровна, Саймън. Изключително чаровна. И ще бъде необикновено оригинална, когато се облече подходящо. Все още трябва да й се напомни да сваля очилата си, когато се явява на публични места, а освен това червените й къдрици трябва да се подрежат. Но отсега мога да кажа, че крайният резултат ще бъде много добър.
— Оставям всичко в твоите ръце, лельо. Но не й позволявай да използва от онези мръсни отвари, направени от живачна вода, олово или сяра, за да прикрива луничките си.
— Не се тревожи, аз съм привърженичка на домашната козметика, която използва треви. Ти май харесваш луничките й?
— Да — рече Саймън.
Араминта се изкиска.
— Винаги съм знаела, че когато най-накрая решиш да се ожениш, ще си избереш нещо необикновено. Все още не мога да повярвам, че тя е Фарингдън.
— Тя вече не е Фарингдън.
Саймън затвори плътно вратата и тръгна към бюрото си.
Араминта го изгледа изпитателно, докато сядаше на един от украсените черни лакирани столове, след което си свали ръкавиците.
— Изглежда тя смята, че не е изцяло твоя съпруга. Защо мисли така?
— Казала е, че не е моя съпруга? — попита остро Саймън.
— Не точно. Каза само, че все още не чувства пълна хармония с теб. Сигурна съм, че тя спомена нещо от рода на това, че вие двамата живеете в различни измерения или някаква подобна щуротия. Какво всъщност става, Саймън?
— Нищо, което те засяга. — Той се отпусна. — Емили често се изразява по твърде странен начин. Много се увлича по романтичната литература.