— Забелязах. Чух много неща за епос, наречен „Мистериозната дама“, по който тя явно работи. Чел ли си нещо?
— Казано ми бе, че творбата все още не е готова за четене — отговори сухо Саймън.
— Тя е просто удивителна. Вече знае имената на цялата ти прислуга и те сигурно я обожават. Може би трябва да я предупредиш да не фамилиарничи толкова много с тази банда убийци и мошеници, която доведе от Изтока.
Саймън остана невъзмутим.
— Всеки един от моя персонал знае, че ще отговаря лично пред мен, ако погледне на нея по друг начин. Във всеки случай никой от тях не би позволил да падне и косъм от главата й. Тя вече започна да говори с моя иконом за своите планове за персонала. Иска да направи за тях инвестиции. Всички те са възхитени от идеята да се правят пари по легален начин.
— О, небеса! Инвестиция? За персонала?
— Да, знам, това е твърде благородна идея, нали?
Араминта поклати глава силно заинтригувана.
— Както казах, изключително оригинална е. Почакай да видиш роклите, които си купи.
— Изглежда тя обича малко по-къси поли и меки, светли цветове — каза Саймън, като си спомни за провинциалните дрехи на Емили.
— Вече не — засмя се Араминта. — Отсега нататък, когато се показва на публични места, тя ще носи твоята премяна. Всичко, което си поръча днес, е, както тя казва, в драконовски цветове.
— Драконовски цветове?
— Зелено, златно, черно и червено. — Араминта се огледа наоколо в екзотично подредената библиотека. — Нямам представа откъде е взела идеята за тези необикновени тонове. А и всички мотиви по дрехите, бродериите и бижутата са същите.
— Дракони?
— Повечето. Емили променя всичко в свой собствен стил. Явно е решила да се потопи в него. — Араминта погледна замислено към Саймън. — Както ти казах, тя може да се облича в твоята премяна, но също така може да развява знамето на собствената си свобода. Навярно разбираш, че всеки ще бъде принуден да го забележи?
Саймън се усмихна със задоволство.
— Не виждам проблем в това, Араминта. Можеш ли да я подготвиш за първия бал в петък?
— Вярвам, че мога. Започна ли вече да получаваш покани?
Без да каже нито дума, Саймън й даде картата, която беше пристигнала тази сутрин. Той наблюдаваше как очите й се разшириха от почуда, докато четеше поканата.
— Балът на маркиза и маркизата на Норфкот? — рече Араминта със страхопочитание. — Саймън, това е прекрасно. Това е голяма победа за нас. Този бал е идеалното място за представяне на Емили в обществото. Когато веднъж се разбере, че е била поканена от лейди Норфкот, за нас ще бъдат отворени всички врати.
— Това ще послужи на нашите цели — съгласи се лаконично Саймън.
— И наистина ще помогне много на Емили. Но, Саймън, как се стигна дотук? Ти и Норфкот не сте близки приятели — не и след онова, което се случи през тези години. Защо неговата съпруга е решила да представи жена ти в обществото?
— При твърде необикновени обстоятелства тяхната дъщеря и Емили станаха близки приятелки. Ще добавя и това, че маркизът и неговата съпруга се чувстват благодарни на Емили.
— Благодарни? Саймън, какво става тук?
— Просто уреждам едно прилично приемане на моята съпруга в обществото. Ако Норфкот не го беше направил, аз щях да намеря начин да постигна същия резултат.
— Наистина? — погледна го изпитателно Араминта. — Кого би използвал, ако не беше получил покана от лейди Норфкот?
Саймън помисли малко и вдигна рамене.
— Пенингтън или Конънбъри. Сигурен съм, че всеки един от тях ще бъде сговорчив.
— Още двама стари врагове. — Араминта се загледа в него. — Мили Боже, Саймън! Започвам да разбирам какво става. Чух някои слухове за твоите връзки с Пенингтън и Конънбъри. Казаха ми, че и двамата играят по твоята свирка. Говори се, че имат финансови проблеми. Каква е истината?
— Съмнявам се, че ще ти бъде интересно. Араминта. Делови работи, свързани с инвестиции в мините и канала, както и някои лоши преценки от страна на Пенингтън и Конънбъри.
— О, Саймън — каза Араминта, като клатеше бавно глава, — хората са прави, като те наричат мистериозен и опасен. Трима от най-важните мъже в Лондон са в ръцете ти. Държиш ги всичките, нали? Норфкот, Пенингтън, Конънбъри и Фарингдън. Играеш на котка и мишка с всеки един от тях.
— На Изток добре научих тази игра.
— Заклевам се, че се чувствам доволна да бъда на твоя страна, Саймън. — Араминта потръпна. — Понякога смразяваш кръвта ми. Не мисля, че твоята фея разбира, че е само една пионка в големия ти план. Тя все още говори за създаване на чиста и благородна метафизична връзка със своя съпруг.