Саймън се намръщи и отвърна:
— Емили е много интелигентна, но съзнанието й е замъглено от романтични глупости. Скоро ще научи своята истинска роля като моя съпруга.
Емили с истинска жар се потопи в чара, вълнението и изтънчеността на първия си бал в града. Бляскавите полилеи, навалицата от хора, облечени по последна дума на модата, танците, разговорите — всичко това я омайваше и я оставяше без дъх. Струваше й се, че маркизата е поканила всички от висшето общество.
Облечена в копринена, смарагдовозелена рокля, по-къса от всичко, което бе носила през живота си. Емили се чувстваше великолепно. Тя бе обута в зелени дракони, за да подхождат на роклята й. На врата й висеше един малък, прекрасен златен дракон. Очите му бяха от рубини. Два други дракона се клатеха на ушите й.
Фризьорът на лейди Мериуедър бе направил от червените й къдрици истинска корона, като бе оставил няколко кичура да се спускат елегантно по бузите й. В ръката си Емили държеше ветрило, украсено с дракони, а на всяка от китките й се поклащаше по един дракон на златна верижка. Лейди Мериуедър бе отказала дори да разговаря за носене на очила на официален бал.
Саймън я чакаше в хола. Когато Емили слезе по стълбите, той я огледа от главата до петите и остана извънредно доволен от това, което видя.
— Ще се присъединиш ли по-късно към нас, Саймън? — попита Араминта, докато влизаше в каретата.
— Отивам в моя клуб за около час, след което ще ви намеря и прибера вкъщи. — Той погледна Емили, като й помагаше да се качи в каретата. — Забавлявай се, фейо. Ти определено ще бъдеш диамантът на вечерта. А също и най-необикновеното същество, което обществото някога е виждало. Ще събудиш любопитството на изискания свят.
— Благодаря, Саймън — грейна Емили.
Той затвори вратата на каретата и присви устни.
— Гледай да не ти се случи нещо неприятно.
Емили се настани удобно и каретата потегли.
— Не мога да разбера защо се чувства длъжен да ми го напомня непрекъснато. Какво толкова неприятно може да ми се случи на бала у Норфкот?
— Понякога оставам с впечатлението, че Блейд не знае какво може да очаква от теб, Емили — усмихна се Араминта. — Смятам, че това е хубаво. Той има нужда да бъде смущаван от време на време.
— Нищо не смущава Саймън — каза гордо Емили. — Той е най-хладнокръвният мъж, когото някога съм срещала.
— Да — каза Араминта, като гледаше през прозореца препълнените улици. — Такава му е славата. Казват, че хладнокръвието му властва над волята. Някои хора наистина се страхуват от него.
— Това трябва да са хора, които не го познават добре — каза поверително Емили.
— О, а ти го познаваш добре?
— Да, наистина. Както ти казах, ние общуваме на по-високо равнище. — Емили застина замислена. — Понякога може би хората се плашат от необикновените му прислужници, а те са много приятни и интересни. Чудя се къде ли ги е намерил.
— Надявам се, разбираш какво е правил в Източноиндийската компания, Емили? — усмихна се леко Араминта.
— Доколкото знам, той ги е придружавал при делови начинания и компанията му е благодарна за това.
— Наистина благодарна. Неговата задача бе да обезвреди пиратите, които са постоянна заплаха за компанията и за нейните кораби. Саймън намери най-необикновеното решение на проблема.
Емили се засмя:
— Нека да отгатна! Да не би да е наел бивши срещу настоящи пирати?
— Точно това направи.
— Великолепна идея. И някои от тях са се завърнали в Англия като прислужници?
— Щом ги наричаш така — каза сухо Араминта.
Силест и майка й бяха изключително чаровни и гостоприемни. Те представяха Емили на всички присъстващи. Често около нея се събираше голяма група от хора, нетърпеливи да се запознаят. Докато течеше запознанството, Араминта й обясни, че това е така, защото обществото е любопитно да види що за екзотична жена си е избрал мистериозният граф на Блейд. При мисълта, че я смятат за екзотична, Емили се засмя зад ветрилото си.
Веселото й настроение секна в момента, когато зърна през монокъла си Ричард Ашбрук, запътил се към нея. Тя замръзна на място и пред очите й изплуваха стари спомени.
Сега той е лорд Ашбрук, помисли си бързо тя и пусна монокъла си, който бе окачен на кадифена панделка, прикрепена към колана на роклята й. През последните пет години Ашбрук бе станал барон.
Той винаги е бил красив, но сега видът му отговаряше на типичната представа на хората за романтичен поет — с артистично разрошени черни къдрици, с напрегнат и замислен поглед и елегантна фигура. Тя забеляза, че за тези няколко години той бе успял да постигне точно тази извивка на устните, която е белег за цинизъм и крайно отегчение. Емили не го намери за особено привлекателен. След това изведнъж разбра, че за нея Ашбрук вече не представлява никакъв интерес.