Сега, след като драконът бе влязъл в живота й, Ашбрук й изглеждаше като малко, забавно кученце. Емили се зачуди какво толкова е видяла в него навремето.
— Това е Ашбрук — прошепна развълнувано Силест. — Мама каза, че го поканила, но се страхувала, че няма да дойде. Той има достъп до всички салони в града и е много трудно да го подмамиш. Говори се, че баловете и сбирките го отегчавали.
Емили се опита да отвърне нещо, но Ашбрук се появи внезапно пред нея. Устата му се сви в иронична усмивка, а черните му очи се скриха под полуотворените клепачи. Възелът на снежнобялата му вратовръзка беше безупречен.
— Здравей, Емили — каза тихо Ашбрук.
— Ричард.
Емили му подаде ръката си и още веднъж се зачуди защо преди време се бе влюбила така неудържимо в него. След като бе срещнала дракона, Ашбрук й се виждаше твърде безличен.
— Измина доста време — Ашбрук склони елегантно чернокосата си глава над ръката й.
— Емили, не знаех, че познаваш барона — обади се Силест.
— Лейди Блейд и аз сме стари приятели — каза спокойно Ашбрук, без да сваля очи от Емили. — Нали така, Емили?
— Познати — поправи го язвително тя. — А сега, ако ме извиниш, Ричард…
— Предполагам, няма да си толкова жестока, че да ме лишиш от честта да танцувам с теб. Казаха ми, че лейди Норфкот е разрешила валса тази вечер.
— Но аз…
Беше твърде късно. Ашбрук вече я водеше към дансинга. Ръката му я хвана смело през кръста и Емили се впусна във възхитително скандалната музика на валса. Това бе танц, много подходящ за жена на силните страсти, но Емили искаше Саймън да е нейният партньор.
— Променила си се, Емили.
— Не чак толкова много, Ричард. Говориш така, сякаш съм станала съвсем друг човек.
— Да — рече той, — преобразила си се напълно в същество от нежна светлина и бляскави лъчи, което обитава други светове.
— Ричард, себе си ли цитираш?
— Един-два реда от „Героите на Марлиана“. Чела ли си го?
— Не — отвърна Емили, — не съм.
Ашбрук кимна с разбиране.
— Разбирам, че е твърде мъчително за теб, но мислила ли си понякога за нас, Емили?
— Рядко.
— Аз мисля често за теб, скъпа — усмихна се капризно той. — И за това, което загубих завинаги преди пет години.
— Аз също загубих нещо — напомни му Емили.
— Сърцето си?
— Не. Репутацията си.
Ашбрук изглеждаше раздразнен.
— Инцидентът явно не е повлиял на възможностите ти за брак. Добре си се справила, Емили. Граф, при това много екзотичен и опасен.
— Блейд не е опасен — каза натъртено тя. — Не мога да разбера защо всички имат такова мнение за него.
— Както разбирам, не се страхуваш от твоя съпруг?
— Разбира се, че не. Никога не бих се омъжила за него, ако се страхувах — отвърна му тя.
— Защо се омъжи за него, Емили?
— Ние сме две сходни души, които общуват на по-високо равнище — обясни му тя. — Ние сме в мистичен, духовен съюз.
— Ти и аз споделяхме същия съюз — напомни й Ашбрук с многозначителен тон.
— Не, не беше точно така. Бях много по-млада и не знаех истинската същност на духовния съюз.
— И какво е това, на което се радваш със своя съпруг? Прости ми, но ми е трудно да повярвам, че Блейд е способен на толкова изтънчени усещания.
— Е, стараем се — измънка Емили. — Знаеш, че трябва време, за да се установи идеална духовна връзка.
— При нас това бе мигновено, доколкото си спомням. Поне от моя страна.
— Така ли, милорд? — Емили повдигна гордо брадичката си. — Тогава защо решихте да ме нападнете онази нощ в страноприемницата? Моля, отговорете!
Ашбрук се спря внезапно на дансинга, хвана я за китката и я поведе през отворените прозорци към градината. Там се обърна и я погледна.
— Не съм те нападал — рече безцеремонно той. — Дойдох при теб онази нощ, защото ме накара да повярвам, че сърцата ни са свързани завинаги в духовна връзка. Мислех, че и ти си в царството на метафизиката и желаеш да отидеш с мен в царството на физиката. Ако беше прекарала нощта с мен, щеше да научиш истината на всички истини, духовната връзка.
Емили сви вежди и си припомни своята първа брачна нощ.
— Чувала съм теорията, че каквото се случи в единия свят, се случва и в другия, Ричард. Трябва също така да ти кажа, че имам сериозни съмнения относно верността на тази теория.
— Вероятно твоите схващания за метафизичната наука не са така добре развити, както трябва да бъдат — рече Ашбрук. — Кажи ми, Емили, все още ли се занимаваш с поезия?