— А валсът тази вечер? Откри ли някакво ново чувство у себе си, когато той те взе в обятията си?
— Не — изправи глава Емили. — Ни най-малко. Беше, като да срещнеш стар познат, когото не си виждал от дълго време.
Тя реши да не казва на Саймън за примамливото предложение на Ашбрук да прегледа нейната поезия, въпреки всичко нищо не беше сигурно. Ашбрук можеше да заяви, че „Мистериозната дама“ не става за печат. Това щеше да е достатъчно голямо унижение.
— Разбирам. Нещо като среща на стари познати.
— Да, точно така. — Емили изтананика още няколко такта от мелодията на валса. — Знаеш ли, Саймън, странно е, но изглежда няма да мога да се успокоя тази вечер. Все още съм много развълнувана.
— Би трябвало да си изтощена.
Саймън се облегна на черния китайски шкаф. Вече бе свалил сакото си, а сега развърза вратовръзката. Бялата копринена тъкан се изхлузи от врата му.
— Знам, но никак не съм уморена. — Емили отпи една глътка коняк. Погледът й се спря на най-близката от големите възглавници. — Саймън, кажи ми да не би да си взел тези възглавници от турски харем?
— Не, направени са по поръчка в Лондон. — Той също отпи глътка коняк. — Харесват ли ти?
— Прекрасни са. — Емили се излегна върху най-близката сатенена възглавница, като застана така, както мислеше, че трябва да стоят момичетата от един харем. — Как изглеждам? Мога ли да мина за източна графиня?
Погледът на Саймън се придвижи бавно от върха на сатенените й пантофки с избродирани дракони до червените къдрици на главата й.
— Вероятно — заключи той.
— Не изглеждаш много убеден. Може би очилата развалят всичко — тя ги махна и ги постави на най-близката масичка. После се изпъна отново и се опита да хвърли един убийствен поглед зад миглите си. — Така по-добре ли съм?
— Смятам, че изглеждаш малко по-автентично.
Тя се обърна. Краищата на полата й се бяха повдигнали и разкриваха част от краката й. Сви устни и се опита да се нацупи като момиче от харем.
— А сега как е?
— Емили, да не би да флиртуваш с мен? — попита тихо Саймън.
— Е, що се отнася до… — тя не можеше да види изражението на лицето му, но когато осъзна смисъла на въпроса, бузите й пламнаха. — Да, смятам, че е така — тя затаи дъх в очакване на неговия отговор.
— В доста странно настроение си тази вечер, нали?
— Щастлива съм, Саймън — каза тя, като махна с ръце, сякаш искаше да обгърне целия свят. — Имам чувството, че летя. Това бе най-вълнуващата, най-прекрасната вечер в моя живот.
— И сега искаш да я приключиш, като се любиш с мен?
Емили въздъхна и се обърна по гръб като протегна ръце над главата си.
— Казах ти, Саймън, че съм същество със силни страсти. Вероятно сетивата ми са така възбудени от вълнението тази вечер.
— Може би.
— Саймън?
— Да, Емили.
Тя пое дълбоко въздух.
— Последния път, когато се любихме, ти ми каза, че все още съм неопитна.
— Доколкото си спомням, казах, че ни трябва практика — отвърна той.
Тя се обърна на една страна и се подпря на лакът.
— Да, практика. Сигурна съм, че тази вечер имам огромно желание за практика.
Последва кратка пауза, след което прозвуча гласът на Саймън — тих, страшен и заплашителен:
— Освен това ти казах още нещо, Емили.
Тя седна на възглавницата, като сви колената си така, че краищата на роклята й се спуснаха около краката й. Протегна ръка за чашата коняк.
Отпи една глътка и я остави обратно на масата. След това обви с ръце свитите си колене.
— Каза ми, че трябва да ти се помоля, за да ме любиш — отвърна най-накрая Емили, като стегна още по-здраво ръце около коленете си.
— Ще изчакам да бъда помолен много внимателно. Проблемът се състои в това, скъпа, че не искам на сутринта да има обвинения. Ти не ще можеш да кажеш, че съм те подмамил.
— Никога няма да кажа такова нещо, Саймън. — Тя се колебаеше в тягостно очакване, примесено с несигурност. — Саймън?
— Да, Емили?
— Моля те, люби се с мен.
Странна тишина изпълни тъмната, екзотична стая. Чу се слаб звук и Емили разбра, че Саймън остави чашата си на масата. Тя го следеше как идва към нея. Не можеше да види лицето му без очилата си, но цялото й тяло гореше от вълнение. Усети уханието, което идваше от него, и осъзна, че те двамата наистина искат да общуват на по-високо ниво.
Саймън спря пред голямата сатенена възглавница. Той бе най-силният дракон в стаята, пълна със странни същества. Без да каже нито дума, седна до Емили и я взе в прегръдките си. Бавно и внимателно я свали върху златните брокати и като се плъзна върху нея, погледна лицето й. Сега бе толкова близо, че Емили можеше да види разтопеното злато в очите му.