— Сигурна ли си, че го искаш? — Саймън погали с палец нежните линии на лицето й.
— Да — прошепна тя, неспособна да произнесе нито дума повече. Странно чувство я обземаха всеки път, когато попаднеше в неговите обятия. — Моля те, Саймън.
— Много добре, Емили. — Той наведе глава и я целуна горещо по гърдите. — Само помни, че това беше твоя идея.
— Да, Саймън. — Тя обви бавно с ръце врата му и се усмихна трепетно. — Знаеш ли, не беше толкова зле, колкото си си помислил.
— Значи не било толкова зле? — Започна да сваля роклята й.
— О, люби ме, Саймън! — усмивката й се превърна в радостен смях. — Не беше никак зле.
— Радвам се — Саймън издърпа корсажа й по-ниско, докато гърдите й се освободиха напълно. После започна да я гали по зърната. — Може би някои път отново ще ме помолиш.
— Очаквам, че ще го направя — каза тя със задоволство, — ако преживея духовна близост, както ми беше обещал.
Саймън се засмя тихо, но постепенно смехът му се превърна във вик.
— Разбирам, че сега трябва да го направя.
Емили изтръпна, докато пръстите му я галеха по гърдите. Тя се възбуди и краката й се плъзнаха по сатена. Саймън започна да я целува и промуши крак между бедрата й.
Емили разтвори устни и Саймън вкара езика си веднага. Тя усети вкуса на коняка, който беше пил. Същевременно неговото ухание замая главата й. Тя го обгърна с ръце и инстинктивно се опита да разтвори крака.
— Не — прошепна Саймън, като престана да я целува. — Този път ще запазя самообладание и ще направя всичко много бавно.
Той разкопча корсажа и свали фустата от кръста й. Очите на Емили бяха затворени. Тя чувстваше върху гърдите си топлината на дланите му, които я изгаряха и възпламеняваха кръвта й. Голямата възглавница, върху която беше легнала, й се струваше като пухкаво златно облаче. Отдаваше му се все повече и повече, докато той сваляше дрехите й.
— Имаш красива кожа, Емили. Мека и гладка, създадена за милувки.
Саймън започна да я целува по врата и гърдите. Зъбите му леко захапаха зърната й и ръката му се плъзна надолу.
Емили дишаше тежко, въртеше се в ръцете му, искайки още ласки.
— Не, още не. Казах ти, че този път няма да бързам и ще те накарам да полудееш, фейо.
— Саймън?
Той издърпа балната рокля през главата й, после се протегна надолу и разкопча жартиерите. Ръката му нежно погали краката й, докато сваляше чорапите.
Емили сгуши пламналото си лице в плисираната бяла риза и се вкопчи в него. Саймън се засмя тихо и започна да гали бедрата й. Емили се радваше и на приятното усещане, което създаваше златният сатен под гърба и бедрата й. Това бе прекрасно, екзотично чувство.
— Сега изглеждам ли като момиче от харем?
Саймън се усмихна и зарови ръка в триъгълника от червени косъмчета между краката й.
— Много рядка и необикновена жена от харем. — съгласи се той. — Ако бъдеш продадена на търг, ще получиш много добра цена.
Тя го погледна през миглите. Чувстваше се великолепно в ролята на безпътна жена.
— Ще ме продадеш ли?
— Никога — закле се той. Пръстите му играеха из червените къдрици. После дръпна леко ръката си.
Емили отвори очи.
— Нещо не е наред ли?
— Не, мила. Просто искам да ми стане по-удобно.
Саймън свали ризата и раздърпаната вратовръзка. После ръцете му започнаха да разкопчават бричовете и в следващия миг се изправи чисто гол. Огънят осветяваше мускулестите контури на раменете и бедрата му.
— Пашите свалят всичките си дрехи, когато се любят с някоя жена от харема — каза Саймън, като се настаняваше до Емили.
Емили се засмя щастливо, когато се усети отново притисната към сатенената възглавница.
— Трябва да ви предупредя, милорд, че няма да търпя в харема никой друг освен себе си.
— Значи в харема ми ще има само една жена?
— Страхувам се, че е така. Не възнамерявам да те деля с друга жена — усмихна се тя съблазнително. — А и не мисля, че ще се нуждаеш от друга.
— Значи смяташ да ме държиш зает през цялото време? — Той прокара ръка по бедрото й, а погледът му опари гърдите й.
— Твърде зает — обеща Емили с пресипнал глас и зарови пръсти в къдриците по гърдите му. — Саймън, ти си красив — каза възбудено тя.
— Не, фейо, ти си красавицата. Гърдите ти се поместват точно в ръцете ми — той стисна едната й гръд и започна да гали зърното с палец. — Твоите устни са сякаш създадени за моите — той я целуна страстно, докато Емили не остана без дъх. — А твоите бедра са по-меки и топли от всичко на света — Саймън плъзна ръка между краката й.