Емили започна да диша по-тежко, когато пръстите на Саймън докоснаха най-интимните й места. Тя се вкопчи в силните му рамене и се притисна към него. Дълбоко и страстно желание изгаряше тялото й отвътре. Цялата жадуваше за онова облекчение, което беше изпитала веднъж в ръцете му.
— Още не — прошепна Саймън. Той хвана ръцете й, изпъна ги над главата й и стисна китките им. После легна върху нея и я целуна по клепачите. — Обещавам този път да се владея и ти да се научиш да се радваш на любенето.
— Радвам се, Саймън, наистина се радвам — Емили повдигна краката си и се опита да обгърне с тях тялото му.
— Сега ще стане още по-добре — обеща той, като продължаваше да я стиска за китките. После разтвори широко бедрата й и се настани между тях.
Емили стегна инстинктивно краката си и се опита да освободи ръцете си, за да може да ги обвие около врата му и да се притисне още по-силно към него.
Саймън я погледна и се усмихна бавно.
— Ще пусна ръцете ти, но ти не трябва да мърдаш.
— Не бъди глупав. Не мога да стоя така — каза Емили.
— Тогава ще направя нещо, за да ти помогна.
Той взе бялата си вратовръзка, която лежеше на килима, и я омота около крака на тежкото канапе над главата на Емили. После подаде краищата на вратовръзката в ръцете й.
— Дръж ги здраво — каза Саймън, когато пръстите й се свиха инстинктивно около копринения плат.
Объркана и уплашена, Емили се подчини.
— А сега какво? — попита с вълнение тя.
— Сега трябва да се държиш здраво за моята вратовръзка, докато огънят в теб се разгори много силно. Не се притеснявай, няма да издърпаш канапето; то е твърде тежко, а вратовръзката е направена от здрава коприна.
С изпънати над главата си ръце, Емили гледаше съпруга си.
— По дяволите, Саймън, не искам да си играя с твоята вратовръзка.
— Прави каквото ти казвам — каза той и се засмя тихо. — Забрави ли, че си момиче от харема? Момичетата от харема винаги правят това, което им кажат.
— Но, Саймън… Ох! — Емили изпъшка и пръстите й се свиха около краищата на плата, когато усети езика на Саймън по корема си.
— Когато не можеш да се удържаш повече, дърпай вратовръзката.
Саймън се придвижи надолу, ръцете му обвиха краката на Емили. После започна да я целува по краката. Тя се бе вцепенила.
— Саймън!
— Така е добре. Сега не мърдай. Стегнала си се здраво и чакаш моите милувки.
Ръцете му галеха краката й, а тялото й потръпваше. После той долепи устни до вътрешната част на бедрата й.
— Саймън…
— Хвани се по-здраво за вратовръзката — нареди тихо той. После я целуна отново, още по-страстно. — По-здраво, Емили!
Бурята от различни усещания, които обхванаха Емили, я плашеше и объркваше. Чувстваше се така, сякаш плуваше под повърхността на голямо море. Тя едва дишаше и бе изгубила способността си да мисли. Подчиняваше се сляпо на командите на Саймън.
Емили сграбчи бялата коприна със страшно вълнение и започна да я дърпа с всички сили. В долната част на тялото й огънят гореше все по-силно.
— Дърпай здраво, Емили. Трябва да използваш всичката си сила. Просто дърпай.
Пръстите му се плъзнаха в процепа между краката й и той целуна най-нежното и възбудено място от тялото й.
— По дяволите!
У Емили се разгаряше истинска буря от чувства. Тя се подчиняваше на тихите заповеди на Саймън и стискаше яростно краищата на копринената вратовръзка. Колкото повече дърпаше, толкова повече й се струваше, че е обгърната от истински пламъци.
— Още малко по-силно, Емили. Дръпни още малко. Ти си много влажна вече. Готова си. Още мъничко дръпни. Да, това е.
Емили изтръпна, когато усети как Саймън се опитва да влезе в тялото й. Държейки се здраво за краищата на вратовръзката, тя хвърли един премрежен поглед и го видя над себе си.
— Саймън?
— Не се пускай, Емили. — Той навлизаше много бавно. — Много си стегната, фейо. Но сега не те боли, нали?
— Не, не! О, Саймън, не мисля, че ще мога да издържа така — изохка тя. Пръстите й се бяха вкопчили в коприната, но се изплъзваха леко.
— Но?
Той се опита да излезе от нея. Тя се изплаши от мисълта, че може да я остави така сега, когато се радваше на прекрасно духовно преживяване.
— Саймън, не го прави!
— Нямам такова намерение, фейо. А и ти няма да ме изоставиш, нали? — Саймън се отпусна спокойно в нея. — Не, никога. Никога няма да те оставя. О, по дяволите! Стисни по-здраво вратовръзката! Малко по-здраво.
Той бе влязъл дълбоко в нея, бе станал част от нея. Емили не можеше да издържа повече, цялото й тяло трепереше конвулсивно.