— Саймън…
Чу се ясен звук и копринената вратовръзка се скъса. Ръцете на Емили изведнъж се оказаха свободни. Тя прегърна Саймън и се притисна до него точно когато неописуеми вълни на облекчение заляха цялото й тяло от главата до петите.
Тя чу възторжения вик на задоволство на Саймън и усети как той й се отдава изцяло. Притисна се безразсъдно към него, докато вълните на любовта не ги потопиха в горещото море на сладостта.
Доста по-късно Емили усети, че Саймън се събуди в ръцете й. Тя отвори мързеливо очи, като се чувстваше твърде слаба, за да се движи.
— Изглежда ще трябва да си купя нова вратовръзка — промълви Саймън и се обърна на една страна. Засмя се, като дърпаше накъсаните парчета от бяла коприна, които доскоро бяха изключително ценен атрибут от облеклото му. После развя няколко парцалчета под носа на Емили. — Не знаете силата си, мадам.
— Очевидно не — разсмя се силно тя и парцалчетата се разхвърчаха във въздуха. — Да не би това да беше една от любимите ти вратовръзки?
— Да. Потресен съм от тази загуба.
Емили се протегна, седна и сключи ръце на гърдите му. После положи уморено брадичката си върху тях.
— Ще се опитам да компенсирам загубата.
— Това ще бъде голямо усилие от твоя страна — усмихна се Саймън и зъбите му блеснаха.
— Знаеш ли, Саймън, мисля, че от теб ще излезе един истински паша. Понякога у теб има нещо варварско.
— Въобще не съм варварин. — Той я хвана за врата и я придърпа, за да я целуне. — Понякога съм прекалено културен, даже малко глупав.
— Никога!
— Така ли мислиш? Добре, чуй ме, скъпа съпруго. Аз предпочитах да се любя с теб в леглото, а не на пода на библиотеката. Не е ли тъпо и глупаво?
— Легло? — намръщи се Емили. — Звучи толкова нормално и безинтересно, даже прекалено прилично. Въпреки всичко може и да сте малко глупав, милорд.
— Лисица. — Той я придърпа отново върху златния сатен и я целуна звучно.
Тази целувка беше като малко наказание, но бързо премина в нещо много по-силно. Емили му се отдаде радостно, преди Саймън да прекъсне целувката и да се загледа в нея с блеснали очи.
— Е, Емили, получи ли повече, отколкото очакваше? — попита тихо той.
— О, да, Саймън. Почувствувах се така, сякаш бях на златния бряг на любовта. — Тя се усмихна срамежливо, защото знаеше, че това, което владееше сърцето й, бе изписано и в очите й. — Беше чудесно метафизично преживяване, извънредно стимулиращо за сетивата. Нямам търпение да го направя отново.
Саймън въздъхна и се отпусна, смеейки се.
— Бях длъжен да знам, че една толкова страстна жена ще бъде ненаситна. — Той се изправи и посегна към ризата си. — А сега, съпруго, хайде да се качим горе и да се държим като културни хора.
— Каква прекрасна идея, милорд. — Емили взе очилата и ги нагласи на носа си. — Само си помисли, че имаш пълен гардероб с вратовръзки в твоята стая.
Саймън погледна жена си, която не носеше нищо друго освен очилата си и се засмя отново.
— Наистина. Мадам, обещавам ви, че ще бъдете приятно изненадана от многобройните ми и качествени вратовръзки.
Зазоряваше се, но Саймън не беше заспал. Нежното и топло тяло на Емили се гушеше до него и той усещаше нейния аромат, примесен с уханието на скоро отминалата любов. Едно парцалче бяла коприна все още беше между пръстите й. Този път се бе справил много по-добре. Бе удържал на клетвата си да накара Емили сама да дойде при него. И тя го направи. Отдаде му се толкова грациозно и непринудено, че той бе запленен. Но имаше и нещо по-важно — успя да се владее през цялото време, до момента, в който реши да удовлетвори и себе си.
Неговите отношения с младата му съпруга бяха по-близки, отколкото трябваше да бъдат. Той се опитваше да бъде хладнокръвен и обективен, за да прецени правилно ситуацията. Емили бе научила, че може да я направи щастлива всеки път, когато пожелае, а също така и че умее да се владее.
Бе принудена да признае, че неговата воля е по-силната в техния съюз. Той дълго бе очаквал този момент и цената си заслужаваше. Докато чакаше да бъде победена от собственото си неудържимо любопитство и луда страст, Саймън бе преценил обстоятелствата. Отсега нататък съпругът й щеше да бъде грижовен и Емили го знаеше.
Всяка жена трябва да уважава желанията на мъжа до себе си, особено когато е бивша Фарингдън.
— Саймън? — обади се провлечено Емили.
— Мислех, че спиш, фейо.
— Бях заспала. Но си спомних нещо, което исках да ти кажа по-рано. Имах разговор с лейди Норфкот тази вечер.
Саймън веднага застана нащрек.
— Наистина ли? И какво обсъждахте?
— Е, аз й благодарих, задето ме е поканила на бала, а тя ми отвърна, че това е най-малкото, което може да направи, тъй като съм спасила Силест от Невил. Освен това тя смята, че е длъжна да бъде мила с мен заради това, което се е случило между бащата на Норфкот и твоя баща.