— Това ли ти каза тя?
— В общи линии, да. Но аз я помолих да не се притеснява.
Саймън се съсредоточи.
— Какво точно й каза. Емили?
— Просто това, че каквито и задължения да е имало в миналото, тя ги е изплатила, като ме е въвела в обществото. Тя беше толкова мила с мен, Саймън! Не можех да понеса, че се смята моя длъжница. Освен това не желая някои приятелства да се основават на чувството за дълг.
— Значи си й казала, че дългът е изплатен напълно?
— Да, точно така. Трябва да призная, че тя се почувства много облекчена.
— По дяволите — измърмори Саймън. — Сигурен съм, че е било така. А то е нищо в сравнение с това, което е изпитал Норфкот.
— Е, надявам се да е така. Те са прекрасна двойка.
Саймън се успокои. Норфкот бе последният от четиримата. Все пак ставаше въпрос за бащата, който бе пренебрегнал писмото, написано от Саймън преди двадесет и три години, а не за сегашния маркиз.
А и Саймън бе длъжен да признае, че лейди Норфкот представи чудесно Емили в обществото. Вероятно дългът бе изплатен изцяло.
— Емили — каза рязко той, — в бъдеще не давай обещания или уговорки по моите проблеми, преди да си се консултирала с мен. Ясно ли е?
— Да, Саймън. Но смятам, че в случая става въпрос за някакво старо недоразумение.
— Тук грешиш, фейо. Норфкот и аз се разбираме много добре.
ГЛАВА 13
— Е, Блейд — попита тихо маркизът на Норфкот, — моята съпруга ми съобщи, че старият дълг е вече изплатен. Истина ли е?
Саймън наведе бавно вестника и погледна хладно Норфкот. Познатите тихи звуци от мъжки разговори, шумолящи вестници и леко потропващи бутилки показваха, че клубът този следобед е пълен. Но той и Норфкот имаха свои запазени места.
— Моята съпруга се забавлява много добре миналата вечер — рече Саймън, без да помръдне. — Лейди Мериуедър ме увери, че Емили е била добре представена в обществото. Моля, предайте моите благодарности на вашата съпруга.
Норфкот се отпусна в стола си близо до този на Саймън и посегна към бутилката порто, която стоеше на края на масата. След това си наля една чаша и каза:
— Знаете много добре, че не говоря за нашите съпруги. Питам ви дали смятате, че противоречията между нас вече са изгладени?
Саймън повдигна рамене.
— Така изглежда. Всеки съпруг трябва да зачита обещанията и задълженията на своята съпруга, а Емили ви е дала своето уверение за това.
Саймън повдигна вестника и продължи да чете.
— По дяволите, Блейд, не играйте с мен някоя от вашите хитри игри! Кажете ми направо дали смятате, че старият дълг е изплатен?
— Имате моята дума — каза Саймън, без да вдига поглед от съобщенията за континента. Той чу как Норфкот въздъхна с облекчение и се отпусна.
— Благодаря ви, Блейд. Известно е, че сте твърд като желязо, но на думата ви може да се разчита. Жена ми бе изпаднала в истерия онази вечер в страноприемницата. Беше убедена, че бъдещето на Силест е опропастено от онзи проклет зестрогонец.
— Предполагам, че сте се погрижили за оня негодник Невил?
— Скоро той няма да се появява повече в Лондон потвърди със задоволство Норфкот.
Саймън обърна страницата.
— Тогава всичко е наред.
От другата страна на масата настъпи тишина, докато Норфкот си наливаше порто. След това той каза с приглушен глас:
— Може да не ми вярвате, но аз искрено съжалявам за това, което се е случило преди години, Блейд. Извинявам се за поведението на баща ми.
Саймън свали вестника и очите му срещнаха тези на Норфкот. После кимна и каза отсечено:
— Смятайте въпроса за уреден.
Норфкот изпъна крака под масата и се загледа в чашата си с порто.
— Аз бях последният, нали? Успяхте да надвиете всички ни — мен, Пенингтън, Конънбъри и, разбира се, Фарингдън. Дяволски умно от ваша страна. Блейд. Съжалявам, че баща ми не живя достатъчно дълго, за да ви оцени.
— Споделям вашето съжаление — каза Саймън с иронична откровеност в гласа.
— Трябваше ви доста време, за да намерите начин да ме притиснете. За вас е било истинско щастие да откриете дъщеря ми онази нощ в страноприемницата, нали?
— Да, така е — съгласи се Саймън, като си наля една чаша порто. — Но рано или късно все нещо щеше да се случи. Всичко е възможно, стига човек да знае да чака.
— А вие много добре умеете да изчаквате изгоден случай. Разбирам прекрасно, че се отървах леко. Много съм облекчен от факта, че всичко, което поискахте, беше връзки в обществото. Ако моят баща беше жив, предполагам, че щяхте да постъпите по друг начин.