— Да.
— Ако това е някакво утешение — въздъхна Норфкот, — баща ми заръча, преди да се появите преди две години, да ви държа под око. Той ми каза, че някой ден ще се завърнете и тогава ще станете много опасен. Кога ще накарате Пенингтън и Конънбъри да си платят?
— Предпочитам да ги оставя в очакване за известно време.
— Да живеят във финансова несигурност е тяхното истинско наказание, нали?
Саймън отпи от чашата си.
— Отмъщението е най-сладко, когато се изпълнява бавно, а не изведнъж.
— Бавно и тежко страдание — Норфкот се усмихна тъжно. — Сигурен съм, че това е типично източен начин на отмъщение. Още веднъж трябва да благодаря на Бога, че вашата съпруга е изключително щедра.
— За в бъдеще ще следя по-отблизо нейните импулсивни действия — увери го Саймън.
— Лейди Блейд направи най-прекрасната сензация в обществото — засмя се Норфкот.
— И на мен ми казаха същото.
— Трябва да ви призная, Блейд, че двете — дъщеря ми и жена ми — са истински влюбени във вашата дама. Каква е нейната роля в отмъщението ви?
— Тя не участва — каза спокойно Саймън.
— Но тя е Фарингдън — подчерта Норфкот и му хвърли един проницателен поглед.
— Вече не е — отвърна Саймън.
— Не съм забравил, че тя ви принадлежи, както и Сейнт Клер Хол — Норфкот се поколеба. — Баща ми, Пенингтън и Конънбъри, всички те са ви длъжници, защото ви обърнаха гръб след смъртта на баща ви. Но Фарингдънови ви дължат най-много. Фарингдън накара баща ви да сложи край на живота си, Фарингдън бе този, който ви взе къщата и фактически разсипа вашето семейство. Но накрая вие ще унищожите Фарингдън и неговото семейство, нали?
— Това е логично заключение — съгласи се Саймън със спокоен глас, — но моята съпруга не е повече член на това семейство.
— Знаете ли, Блейд, безкрайно съм щастлив, че дългът на баща ми бе сравнително малък и вие счетохте, че е изплатен — каза с облекчение Норфкот. — Не бих желал да бъда Фарингдън в този момент.
Емили излезе от книжарницата на Асбъри изключително радостна. Прислужницата Лизи и лакеят Джордж вървяха след нея натоварени с последните издания романтична и епична поезия, които Емили бе избрала от рафтовете.
Малката група крачеше към черно-златистата карета, която беше спряла до бордюра. Джордж избърза напред, за да може да отвори вратата на своята господарка, когато изведнъж познатият Адонис скочи от колата и се втурна напред.
— Здравей, Ем! Радвам се да те видя.
— Девлин! — усмихна се радостно Емили. — Радвам се, че те виждам. Къде е Чарлз?
Девлин хвърли подозрителен поглед към прислугата, след което хвана сестра си за ръката и я дръпна малко настрана. После каза тихо:
— Именно заради Чарлз търсех възможност да говоря с теб. Случи се нещо ужасно.
— Мили Боже! — Очите й се разшириха от ужас. Тя никога не беше виждала Девлин толкова разстроен. — Да не би да е ранен или болен? Кажи ми… Да не би да е мъртъв?
— Не още — отвърна напрегнато Девлин, — но изглежда, скоро ще бъде.
— Значи е болен. О, небеса, трябва веднага да отида при него! Бързо, качвай се в каретата, Девлин! Извикахте ли доктор? Какви са симптомите?
Тя се опита да тръгне, но брат й я държеше за ръката.
— Почакай, Емили. Нещата не стоят така. Чарлз не е болен — Девлин погледна прислужницата лакея и кочияша, които чакаха. И тримата бяха намръщени. Той продължи с още по-нисък глас: — Имаш право да знаеш цялата истина. Ще се бие на дуел след два дни, Ем, а това никак не е хубаво. Чарлз и аз имаме малко опит от стрелбището на Мантън, но Бог знае, че никой от нас не е блестящ стрелец. — Девлин поклати глава. — Аз ще бъда един от неговите секунданти. Търсим още един.
— Не мога да го повярвам. — Емили беше смаяна. — Кой го е предизвикал?
— Е, Чарлз беше този, който направи предизвикателството — рече Девлин. — Трябваше, заради честта на една жена.
— Мили Боже! Но кого е предизвикал? — попи та отново тя.
— Един мъж на име Грейли. Говори се, че се е бил на два дуела и ги е спечелил. Ранил сериозно своите противници, но и двамата оживели, така че не се стигнало до скандал. Проблемът е в това, Ем, че няма никакви гаранции, че Грейли няма да убие Чарлз. Казват, че е било чист късмет, дето другите двама оживели. Този мъж е хладнокръвен стрелец.
— Не мога да го повярвам — прошепна Емили.
— Виж, Ем — погледна я Девлин — знам, че сега ти си ангажирана със своето семейство. Омъжена си за Блейд, но ти си наша сестра и предполагам, че би искала да се сбогуваш с Чарлз.
— Възнамерявам да направя много повече от това да се сбогувам с Чарлз. Смятам да сложа край на тази глупост. Заведи ме при него веднага, Дев.