— Нямам избор — рече с патос Чарлз и посегна към бутилката. — Преди всичко — честта на дамата.
Емили започна да се отчайва, като разбра колко е склонен брат й към това опасно действие.
— Но, Чарлз, този човек може да те застреля! Във всеки случай дуелирането е незаконно.
— Всеки го знае, Ем — рече раздразнено Девлин.
Емили погледна единия, после другия си брат и сърцето й се сви.
— Ти наистина смяташ да го направиш, така ли, Чарлз?
— Нямам избор.
— Престани да говориш така — отвърна Емили. — Имаш избор. Вероятно можеш да се извиниш на Грейли или нещо такова.
— Мили Боже! Дори не си помисляй за извинения. — Чарлз изглеждаше дълбоко потресен. — Всеки джентълмен трябва да прави това, което трябва да се прави, когато е засегната честта на една жена.
— По дяволите — рече разстроена Емили. После се изправи и тръгна към вратата. — виждам, че няма никакъв смисъл да се говори повече с теб по този въпрос.
— Емили, почакай — възкликна Девлин и тръгна към нея. — Къде отиваш?
— У дома.
— Сбогом, Ем — каза много тихо след нея Чарлз.
Тя се спря и се обърна към него.
— Не говори така, Чарлз. Нещата ще се оправят.
Чарлз я дари с една безгрижна, чаровна Фарингдънова усмивка.
— Да, но не и в този случай. Искам да знаеш, че винаги съм те обичал, мила сестро. И се надявам, че ще бъдеш щастлива.
— О, Чарлз, благодаря ти. — Очите на Емили се напълниха със сълзи. Тя свали очилата си и избърса влагата с кърпичката си. После пресече стаята и целуна нежно брат си по бузата. — всичко ще се оправи, ще видиш.
Тя се обърна и забърза към вратата, опитвайки се да реши какво да предприеме. Отговорът бе очевиден, помисли си тя, докато Джордж й подаваше ръка, за да се качи в каретата. Положението бе твърде отчайващо. Трябваше да отиде направо при Саймън и да го помоли за помощ. Той сигурно щеше да я разбере.
Нейният дракон щеше да оправи всичко.
Случи се така, че Емили трябваше да чака Саймън около един час, докато той се прибере у дома. Когато най-накрая Лизи се качи по стълбите, за да й каже, че Блейд се е върнал, Емили скочи и се втурна надолу. Хари, лакеят без една ръка, изтича да й отвори вратата.
— Саймън, благодаря на Бога, че си тук — извика Емили, като нахлу в библиотеката. — Трябва веднага да говоря с теб.
Саймън я изгледа с удивление и се изправи учтиво на крака.
— Разбрах. Грийвз ми каза, че си ме търсила всеки десет минути през последния един час. Защо не седнеш? Поеми си дъх и ми обясни какво става.
— Благодаря ти. — Емили се отпусна в най-близкия стол с дълбоко облекчение. — Става въпрос за Чарлз. Случило се е нещо много неприятно, Саймън.
Учудването и любопитството изчезнаха от погледа на Саймън. Той седна, облегна се на гърба на стола и затропа с пръсти по черното лакирано бюро.
— Говориш за Чарлз Фарингдън?
— Разбира се. За кой друг Чарлз бих могла да ти говоря?
— Интересен въпрос, като се има предвид обстоятелството, че ти бях казал ясно да не се срещаш с членове на твоето семейство, когато мен ме няма.
Емили отхвърли това обвинение с едно нетърпеливо махване с ръка.
— Като чуеш цялата история, ще разбереш, че работата е много сериозна.
— Не мога да чакам повече.
— Е, добре. Срещнах Девлин на улицата пред книжарницата на Асбъри и той ме заведе направо при Чарлз. Каза ми, че може и да не го видя повече жив.
— Кого? Чарлз?
— Да, Саймън. Случило се е най-ужасното — Чарлз ще се бие на дуел с един мъж на име Грейли. Много е вероятно брат ми да бъде убит. В най-добрия случай той ще бъде тежко ранен. Девлин ми каза, че този Грейли е участвал в два дуела досега и е прострелял и двата пъти своите противници. Трябва да спреш всичко това!
Саймън я изгледа проницателно.
— Казах ти да не се виждаш насаме с братята си.
— Знам, Саймън, но въпросът е на живот и смърт. Знам, че не ги обичаш много, но сигурно съзнаваш, че трябва да оставиш настрана личните си пристрастия и да направиш нещо.
— Защо?
Емили го изгледа объркано.
— Защо? Саймън, Чарлз ми е брат и няма никакъв опит в дуелите.
— Предполагам, скоро ще се сдобие с такъв.
— Да не си полудял? Това не е игра! Трябва да го спасиш от собствената му глупост. Може да бъде убит!
— Съмнявам се. Грейли вероятно ще се задоволи само с раняване. Той е достатъчно добър стрелец, за да избегне убийството на брат ти, в това няма никакво съмнение. Ако убие своя противник Грейли ще трябва да напусне страната, а той, предполагам, няма такова желание.
Емили остана безмълвна известно време, а когато заговори, гласът й бе силно отпаднал.