— Саймън, не ме дразни. Трябва да ми обещаеш, че ще спасиш Чарлз.
— Вие като че ли не схващате същността, мадам.
— Каква същност? — попита с надежда Емили.
— Не ме интересува какво ще се случи с Чарлз или който и да било Фарингдън. По всичко личи, че Чарлз е първият човек от твоето семейство, който се е запътил към ада, и аз нямам никакво намерение да го отклонявам от пътя му.
Кокалчетата на пръстите на Емили побеляха, докато стискаше дръжката на стола.
— Не мислиш така.
— Честна дума, скъпа. Трябваше да ти е ясно от самото начало, че нямам никакво желание да спасявам който и да е Фарингдън. Ако не ти е станало ясно, то е, защото не си обръщала достатъчно внимание на думите ми.
— Но, Саймън, бях сигурна, че ще ми помогнеш да го спасим!
— Така ли, скъпа? Да не би да си мислиш, че като спиш с мен в качеството си на моя съпруга, можеш да ме командваш? Да не мислиш, че съм толкова заслепен от твоя чар в леглото, та да позволя да ме манипулираш и контролираш? Ако това е така, има още много да узнаеш за своя съпруг.
Студенината в гласа му и обвиненията накараха Емили да изтръпне. Тя бавно се изправи.
— Бях толкова убедена, че ще ми помогнеш — каза отново, неспособна да повярва на отказа му.
— Достатъчно дълго време си се грижила за непрокопсаните си братя, Емили. — Саймън я гледаше силно раздразнен. — Време е да се научат сами да го правят.
— Но те са ми братя!
Той се изправи зад бюрото, а погледът му бе по-студен от всякога.
— Нищо не им дължиш. Нещо повече. Дуелът, в който ще участвуват, е трябвало да стане преди пет години. Именно поради тази причина нямам никакво намерение да им помагам.
— Не разбирам за какво говориш! — заяви Емили и тръгна смело към вратата. — И не ме интересува. Не мога да повярвам, че няма да ми помогнеш да спася Чарлз. Бях толкова сигурна в теб.
— Емили! — Гласът на Саймън прогърмя в стаята, пълна с дракони.
Тя задържа ръката си на дръжката на вратата. Едно малко пламъче надежда се разгоря в нея.
— Да, милорд?
— Казвал съм ти го и преди, но, изглежда, ще трябва да повторя. Време е да разбереш, че не си повече Фарингдън. Когато се омъжи за мен, ти прекъсна всички връзки с твоето семейство. Сега си моя и ще правиш това, което ти кажа.
Емили не се опита да отвърне каквото и да било, а излезе, без да каже нито дума.
Тя изкачи безмълвно стълбите към своята спалня и седна на стола близо до прозореца. Погледът й бе вперен в градината навън, душата й бе препълнена със самосъжаление, а по бузите й се стичаха сълзи.
Когато престана да плаче, отиде до масата, където стоеше каната с вода, сипа малко в легенчето и си изми лицето. После застана пред огледалото.
Нещо трябва да се направи, мислите си тя.
Със сухи очи, Емили седна зад малкото писалище и взе перото. После наостри върха с малко ножче, търсейки решение на големите проблеми, които стояха пред нея.
След няколко минути всичко бе изяснено. Трябваше да намери сигурен начин Чарлз да не пристигне до дуела. Трябваше да се справи със задачата да предотврати това събитие така, както се справяше с финансовите дела.
Идеите се появяваха една след друга и Емили за кратко време измисли един превъзходен план. Когато си изясни и последните подробности, се почувства по-добре.
На Саймън му се струваше, че часовникът в библиотеката тиктака по-силно от обикновено. В действителност тишината в стаята ставаше все по-потискаща. Сега, когато осъзна всичко, цялата къща му се стори необикновено тиха.
Беше доста странно как с настроението си Емили оказваше влияние на персонала тези дни. Калени мъже, които бяха газили кръв, сега си подсвиркваха или бяха навъсени в зависимост от това, дали тяхната господарка се усмихва, или е раздразнена. Това бе нелепо.
Саймън стана от бюрото и отиде до прозореца. Смяташе, че е неизбежно рано или късно феята да научи, че неговото търпение и снизхождение си има граници. Забелязваше се една обезпокоителна тенденция Емили да прилага своите глупави идеи навсякъде и спрямо всички. Тя бе родена оптимистка и винаги вярваше в добрия край.
Освен това имаше лошата черта да вярва, че може да го принуди да прави това, което тя поиска. Изглежда тази вяра се бе появила у нея след последната страстна нощ в библиотеката.
Погледът на Саймън се спря на златната сатенена възглавница, върху която Емили се бе сгушила в прегръдките му, а пръстите й отчаяно дърпаха краищата на бялата коприна. Тялото му се вдърви при този спомен. Никога в живота си не бе срещал такова страстно създание като своята зеленоока фея.
— Милорд?
Саймън бързо възвърна самообладанието си и обърна глава към своя иконом, който стоеше на прага.