— Без съмнение, но аз се надявам, че и вие знаете какво правите. Ако нямате нищо против, по доста странна работа сме тук.
— Не бъди нахална, Лизи.
Но в действителност Емили започна да се съгласява с нея. Планът изглеждаше изряден, когато го бе съставяла на сигурно в своята спалня, но сега трябваше да си признае, че не всичко е така, както й се искаше. Тя нямаше никаква представа как би се справила с криминални престъпници. Внезапно движение отпред на пътеката я стресна.
— По дяволите! — възкликна Емили, когато едно малко гаменче изскочи от дърветата и се спря точно пред нея. Лизи изписка от уплаха и се вкопчи в ръката й.
— Вие ли сте дамата с бялото ветрило? — попита момчето.
— Да — отвърна Емили, като се опитваше да успокои ускорения си пулс. — Кой сте вие?
— Няма значение. Трябва да отидете сама в гората — отвърна момчето и изгледа многозначително Лизи.
— Ами аз? — попита уплашено прислужницата.
— Ще стоите тук и ще чакате вашата господарка да се върне — каза й грубо то, после се обърна и тръгна. След няколко секунди се изгуби зад дърветата.
Лизи гледаше уплашено към Емили.
— Не искам да оставам тук сама, мадам.
— Успокой се, Лизи, всичко ще бъде добре. Само стой в средата на пътеката.
— Но, мадам…
— Трябва да си храбра, Лизи. — Емили потупа окуражително ръката на своята прислужница, макар че и на нея й се искаше да има някого до себе си, който да я крепи.
Трябваше й кураж, за да навлезе в тъмната гора. Мракът я обгърна веднага щом пусна клоните зад гърба си. Емили държеше ветрилото пред себе си, сякаш бе талисман, и се взираше в тъмнината. Не можеше да си спомни какво точно й каза Лизи за свалячите, които обикалят тези гори.
Емили бе стресната от дълбок, дрезгав глас, който внезапно се разнесе иззад едно голямо дърво от дясната й страна.
— Вие ли сте дамата, която иска да наеме човек за отвличане?
— Точно така. — Тя въздъхна, като усети как дланите й се овлажняват. — Предполагам, вие сте професионалистът, когото търся.
— Зависи какво точно искате.
— Нищо, което да е ужасно трудно — отвърна Емили. — Едно малко отвличане, както, предполагам, ви е казал моят лакей. Искам един джентълмен да бъде скрит за пет дни извън града. Не искам да бъде наранен, а просто да бъде някъде на сигурно място за пет дни. Можете ли да го свършите?
— Ще струва доста пари.
Емили се отпусна малко. Това бе позната територия. Очевидно финансовите дела в престъпния свят бяха на почит така, както и във висшето общество.
— Разбирам. Естествено готова съм да платя прилична сума. Но преди да ми кажете цената си, искам да ви заявя, че за вас няма да има никаква опасност. Работата е много проста.
— Защо пет дни?
— Извинете? — намръщи се Емили.
— Защо искате този господинчо да изчезне за пет дни? — повтори нетърпеливо въпроса си дрезгавият глас.
— Това не е ваша работа — отвърна рязко Емили. — Предполагам, че толкова време ще е необходимо, за да се реши един проблем. Когато нещата в града се уредят, тогава Чарлз… господинчото, ще може спокойно да се завърне в своето жилище.
— Вие сте само една жена. Как смятате да уредите проблемите на господинчото? Или смятате да ме наемете и за тази работа?
— О, не. Няма да се нуждая от вашата помощ за решаване на основния проблем — отвърна бързо Емили. — Това е работа на моя съпруг. Той ще уреди всичко до най-малките подробности. Чак тогава ще пуснете моя брат — господинчото.
Последва дълга пауза от другата страна. Когато дрезгавият глас се обади, звучеше несигурно сякаш нещо не беше наред.
— Значи вашият съпруг ще оправи положението?
— Разбира се.
— Ако е така, защо, по дяволите, не е тук тази вечер? Защо той не уреди отвличането?
— Е, що се отнася до това, той е малко ядосан в момента. — Емили се изкашля. — Разбирате ли, той не одобрява изцяло моите усилия за спасяване на господинчото. Но скоро ще промени мнението си. Просто му трябва малко време за размисъл.
— По дяволите, госпожо. Какво ви кара да мислите, че ще си промени мнението? — попита дрезгавият глас. — Мислите си, че можете да го водите за носа? Мислите си, че той става само за удоволствия в леглото и че можете да го въртите на малкото си пръстче и да го карате да прави това, което поискате?
— Това, което ще направи моят съпруг за брат ми, няма нищо общо с това, което изпитва към мен — изпъчи се гордо Емили. — Той е човек на честта и ще постъпи правилно. На него просто му трябва малко време за размисъл. А аз нямах достатъчно време.