— Може би той не смята, че спасяването на господинчото е правилно.
— Е, но той скоро ще го осъзнае. Господинчото е един невинен млад мъж, който е загазил здравата и има голяма вероятност да бъде убит, преди да се научи да плува в дълбоки води. Моят съпруг няма за позволи да се случи това.
— Глупости — измърмори гласът. — Чувал съм други работи за него. Чувал съм например, че вашият съпруг е силен и няма да позволи да бъде направляван от жена. Предполагам, че той не само ще остави господинчото в ръцете на съдбата, но ще ви даде и един добър урок, как да се държите.
— Това не е вярно, това са глупости — отвърна живо Емили. — вие не знаете нищо за моя съпруг. Той е истински джентълмен. Понякога мислите му са малко объркани, но смятам, че това се случва с повечето мъже. А сега да уредим сделката. Каква е вашата цена?
— Обзалагам се, че е много повече, отколкото сте готова да платите — изсъска гласът.
— Колко?
— А какво бихте казали за една нощ с мен? — Гласът изведнъж стана свиреп.
Емили замръзна на място, за първи път тази вечер бе наистина уплашена. Тя направи крачка назад и отвърна:
— Ако посмеете да ми кажете още веднъж подобно нещо, ще кажа на съпруга си и той ще счупи скапания ви врат.
— Така ли? — Гласът прозвуча грубо и подигравателно.
— Точно така — заяви яростно Емили. — Моят съпруг защитава това, което е негово. Ако само ме докоснете, гарантирам ви, че той няма да се спре, докато не ви унищожи. Съмнявам се, че бихте оцелели и един ден.
— За Бога, разтреперихте ме, лейди — провлачи гласът.
— Така и трябва да бъде — вирна брадичка Емили. — Ако сте намислили нещо коварно, знайте че съм оставила писмо в спалнята си. В него обяснявам на своя съпруг какво точно ще правя тази вечер. В случай, че съм заплашена, той ще отиде при Джордж — мъжът, който ви нае. От него ще разбере кой сте. Нямате никакъв шанс да избягате от гнева на графа. Ясно ли е?
— Не — каза печално Саймън и излезе иззад дървото. — Но започвам да вярвам, че съм неспособен да разбера твоите странни хрумвания.
— Саймън? — Емили смаяно се втренчи във високата тъмна фигура. — Какво правиш тук?
— По дяволите, ако знам. Сигурен съм, че желаех да те изплаша и така да ти дам един добър урок, от който много се нуждаеш. Но това очевидно се оказа невъзможно, когато ти започна да ме заплашваш с мен самия.
— О, Саймън! Знаех си, че ще ми помогнеш да спася Чарлз. — Емили се хвърли в обятията му. — Знаех си, че ти трябва малко време, за да размислиш. Ти не може просто така да оставиш брат ми да отиде на дуел.
Саймън я притисна силно към себе си.
— Трябва да те напердаша хубаво и да те затворя в спалнята ти поне за един месец, докато се реши проблемът. Знаеш това, нали? Мили Боже, жено, какво искаше да направиш, като си уредиш наемането на професионалния престъпник? Имаш ли представа в какво се замесваш? И на всичкото отгоре — отвличане.
— Знам, че си се ядосал — каза Емили. Гласът й бе заглушен от плътния вълнен плат на балтона му. — Знаех, че ще дойдеш и тук, но аз трябваше да направя нещо за спасяването на Чарлз, и то веднага. Просто исках да спечеля малко време за теб, за да осъзнаеш, че трябва да ми помогнеш да спасим брат ми.
— Предполагам, сега вярваш, че точно това ще направя? — попита хладно Саймън.
Емили повдигна глава и се вгледа в тъмното му лице.
— Не мога да повярвам, че ще го оставиш да си рискува живота, Саймън. Сигурна съм, че не го мразиш. Той няма нищо общо с това, което се е случило преди време. Бил е просто малко момче.
— Греховете на бащата — каза тихо Саймън.
— Глупости. Ако това е така, то значи се отнася и до мен, и до Чарлз и Девлин. А ти не ме държиш отговорна за това, което се е случило на твоето семейство преди двадесет и три години, нали?
Саймън въздъхна и я поведе към алеята.
— Ще го обсъждаме по-късно.
Когато тръгнаха напред, тя му хвърли един поглед и попита:
— А сега какво ще правим, Саймън?
— Изглежда, че не мога да направя нищо друго, освен да се опитам да спася един пройдоха, който ти е брат. Иначе няма да има спокойствие за мен.
— Благодаря ти, Саймън.
— За теб ще бъде добре да помниш, фейо, че това ще бъде единствената услуга, която някога ще направя за Фарингдън.
— Разбирам — каза тихо Емили. — Ще ти бъда вечно признателна.
— Не ми трябват твоите благодарности — рече й Саймън.
— Какво искаш?
— Уверение, че никога повече няма да се заместваш в подобни неща. Ти можеше да бъдеш обрана, изнасилена или убита тази нощ, Емили. Да изпратиш Джордж да наеме професионален престъпник бе една велика глупост.