— Да, милорд. — Тя стегна шала около раменете си, когато излязоха на пътеката.
— Още повече за в бъдеще…
Саймън бе прекъснат от вика на Лизи, която се хвърли към своята господарка веднага, щом ги видя.
— О, мадам, благодаря на Бога! Бях толкова притеснена! Страхувах се да не ви отвлекат и тогава не знам какво щях да кажа на графа, когато ме попита какво се е случило с вас и… — Лизи спря внезапно, когато видя кой стоеше до Емили.
— Напълно сте права — каза хладно Саймън. Рано или късно щях да забележа, че графинята липсва.
— О, сър — разтреперана, Лизи се поклони и се втренчи в Саймън. — Това сте вие, сър, нали?
— Много сте наблюдателна. И предполагам, че не желаете да се намерите на улицата без работа и без препоръка. Затова ще се постараете за в бъдеще графинята никога да не се разхожда самичка по Тъмната алея.
Лизи изглеждаше ужасена.
— Да, сър.
— Саймън, не плаши бедното момиче — смъмри го Емили. — А ти, Лизи, престани да хленчиш и се стегни. Всичко е наред. Графът знае за моите намерения от самото начало. Нали беше чудесно от негова страна?
— Да, мадам. — Лизи хвърли несигурен поглед към смръщеното лице на Саймън. — Наистина чудесно.
— А сега — каза радостно Емили, — отивай направо в каретата, Лизи. Графът и аз искаме да останем насаме. Имаме работа тази вечер, не ме чакай.
— Един момент, мадам. Вие ще се приберете у дома заедно с вашата прислужница.
— Но, Саймън, това бе изцяло моя идея и аз искам да видя всичко докрай.
— Ти вече ме въвлече в тази история, а когато се захвана с нещо, предпочитам да го правя добре. Отиваш си вкъщи. Ще те изпратя до поляните и ще те кача в каретата.
— Но, Саймън, ти се нуждаеш от мен!
— Това е мъжка работа.
— Говорим за брат ми — каза отчаяно тя.
— Нали искаше аз да реша проблема?
Емили не му обърна внимание и се впусна подробно да му обяснява защо тя трябва да бъде с него, когато спасява Чарлз. Но все едно че говореше на стена. Саймън бе решителен и неотстъпчив.
Няколко минути по-късно тя се озова в каретата заедно с Лизи. Саймън затвори вратата и нареди на кочияша да кара направо вкъщи. После се завъртя и потъна в нощта, без дори да се обърне назад.
— По дяволите! — Емили се тръшна на седалката и започна да развява ветрилото си от яд. После въздъхна и се примири с неизбежното.
След известно време се усмихна с облекчение. Всичко щеше да бъде наред, щом драконът се бе заел с тази работа.
Саймън изкачи стълбите към квартирата на близнаците Фарингдън със смесени чувства. Почука на вратата и тя веднага бе отворена от единия от братята, който замръзна на мястото си като видя графа.
— Предполагам, ти си Девлин. Прав ли съм? — попита лаконично Саймън.
— Да, милорд. — Девлин се съвзе. — Какво, по дяволите правите тук, Блейд?
— Прекрасен въпрос, който и аз все още си задавам. Може ли да вляза?
— Е, да, заповядайте.
Девлин неохотно се отмести от вратата.
— Благодаря — отвърна сухо Саймън. Той влезе в антрето и остави шапката, балтона и ръкавиците си на слугата.
Чарлз Фарингдън, виждайки кой е пристигнал, се надигна от креслото близо до огъня.
— Блейд, защо за Бога идвате в този час?
— Емили ми каза, че ще се дуелирате с Грейли — рече Саймън и се приближи до огъня, за да стопли ръцете си.
Чарлз хвърли язвителен поглед към брат си.
— Казах ти, че не трябваше да я водиш тук днес. Тя му е изпяла всичко.
— Трябваше да й дам възможност да се сбогува с теб — протестира Девлин. — Нямах друг избор.
— Въобще не трябваше да й казваш нищо. Това е личен въпрос. — Чарлз се отпусна отново в креслото.
— Съгласен съм, че всичко щеше да бъде много по-просто, ако те бяха убили — рече му Саймън. — Но след като сте въвлекли и Емили, аз нямам друг избор.
— Това не е ваша работа — измърмори Чарлз, загледан в пламъците.
— Съобщихте на Емили и я разстроихте много. Не мога да я оставя така, ето защо трябва да направя нещо. А сега ми разкажете цялата история, за да преценя какво да сторя.
— Става въпрос за чест — изръмжа Чарлз, като хвърли един поглед към Саймън. — Женска чест.
— Откога станахте толкова загрижени за честта на жените?
Последва гробно мълчание, преди Чарлз да се реши да проговори.
— Девлин и аз мислихме много от деня, в който ни напердашихте във вашата библиотека.
— Нима? — Саймън се загледа в пламъците.
— Така е, сър — каза тихо Девлин. — Ние обсъдихме този въпрос надълго и нашироко. Вие бяхте прав. Трябваше да извикаме Ашбрук на дуел, след като отмъкна сестра ни.
Саймън се замисли и каза:
— Ако трябва да бъдем по-точни, това бе задължение на баща ви.